Новият макроикономически реализъм на ЕЦБ

Европейската централна банка най-сетне започна политика на количествени улеснения. Централният въпрос в тази фаза е, дали Германия ще предостави на ЕЦБ нужното пространство, за да осъществи банката парично-политическата експанзия с достатъчно голяма дързост, пише в свой анализ за Project Syndicate Джефри Сакс, професор по устойчиво развитие, здравна политика и управление, както и директор на Института за Земята към Колумбийския университет.

Въпреки че количествените улеснения не могат да предизвикат растеж в дългосрочен план, те могат да допринесат с много, за да се сложи край на продължаващата рецесия, която притиска еврозоната от 2008 г. насам. Рекордните цени по борсите в Европа през тази седмица в очакване на количествените облекчения не са само признак на растящото доверие, но и директен канал, чрез който облекчаването на паричната политика може да стимулира инвестициите и потреблението. 

Въпреки това някои наблюдатели, като Нобеловият лауреат Пол Кругман или бившият финансов министър на САЩ Лари Самърс, продължават да се съмняват, че количествените улеснения може да бъдат наистина ефективни. Кругман наскоро заяви, че „дефлационният вихър" повлича голяма част от световната икономика надолу. Падащите цени биха предизвикали низходяща спирала при търсенето, от която няма спасение. Световната банка и Международният валутен фонд изглежда са съгласни с тезата, защото и двете организации наскоро понижиха прогнозите си за растежа на икономиките.

Песимистите твърдят, че световната икономика страда от непреодолим дефицит в общото търсене, което води до нова "световна стагнация", пише още Сакс. Паричната политика се смята за относително неефективна поради нулевия праг за намаляване на номиналните лихвени проценти. При лихвени проценти, близки до нула, се твърди, че централните банки са безпомощни срещу дефлационния вихър, а икономиките ще бъдат уловени в капан на ликвидността. При този сценарий липсата на съвкупно търсене се самозасилва; тя натиска надолу цените, увеличава реалните лихвени проценти и свива търсенето.

Този възглед е широко разпространен сред кейнсианските икономисти в САЩ и Великобритания от 2008 г. насам. Кругман твърди, че Япония е само първата голяма икономика, която (още през деветдесетте години) започва да страда от хронична дефлация. Сега тази тенденция е достигнала до Европейския съюз, Китай, а напоследък и Швейцария с нейното рязко поскъпване на франка и падащи цени. Съединените щати остават също близко до тази опасност, което дава повод на кейнсианците да отправят многократни искания за допълнителни фискални стимули, които за разлика от паричната политика при достигане на нулевата лихвена граница се считат за особено ефективни.

Според Сакс песимистите преувеличават опасността от дефлация, което е и причината техните последни прогнози да се разминат с действителността. По-специално те не успяха да предвидят възстановяването в САЩ и във Великобритания, където въпреки намаляването на дефицита растежът на икономиката се забързва, а безработицата спада. А без правилна диагноза за кризата през 2008 г. не може да се предпише и ефективно лечение.

От гледна точка на песимистите има рязък спад в готовността за инвестиции - нещо като загубата на онова, което Кейнс описва като "животински инстинкти". Дори и при много ниски лихвени проценти готовността за инвестиции ще остане ниска, поради което общото търсене ще бъде недостатъчно. Дефлацията само ще влоши положението, така че дупката в търсенето може да се затвори само с големи фискални дефицити.

Но причините за дълбоката рецесия от 2008 г. са по-специфични по своя характер, и следователно решенията трябва да бъдат целенасочени. Кризата от 2008 г. бе предшествана в най-засегнатите държави (САЩ, Великобритания, Ирландия, Испания, Португалия и Италия) от голям балон на пазара на жилища. Както Фридрих Хайек предупреди още през 1930 г., е необходимо дълго време, за да бъдат поправени последиците от този процес на погрешни инвестиции.

Значително по-опустошителна от имотния балон беше финансовата паника, която обхвана световните капиталови пазари след фалита на Lehman Brothers. Решението на Федералния резерв и на Министерството на финансите на САЩ да дадат на пазарите урок и да оставят Lehman да фалира, беше зрелищна грешка. Внезапно появилата се паника принуди централната банка да упражни основната си роля на кредитор от последна инстанция.

Но колкото слабо бе представянето на Фед в годините преди сриването на Lehman Brothers, толкова пък отлично бе то след това. Фед наводни пазарите с ликвидност, за да спре паниката. Така постъпи и Английската централна банка, макар че реагира малко по-бавно.

Централната банка на Япония и Европейската централна банка реагираха значително по-бавно. Те задържаха основните лихвени проценти на по-високи нива и инициираха много късно количествени облекчения или други извънредни мерки за стимулиране на ликвидността. В действителност и в двете институции трябваше да се появят нови ръководители – Харухико Курода в Централната банка на Япония и Марио Драги в ЕЦБ, за да се коригира най-сетне паричната политика.

Добрата новина е, че паричната политика работи дори около нулевата линия. Количествените улеснения насърчават цените на акциите, намаляват дългосрочните лихвени проценти, което води до девалвация на валутата и отпушва предоставянето на кредити, дори и ако лихвите са близки до нулата. На ЕЦБ и на Централната банка на Япония не им липсваха експанзивни инструменти. Това, което липсваше, са подходящите мерки.

Предвид факта, че всички големи централни банки извършват експанзионистична парична политика, цените на петрола падат стремително, а продължаващата революция в информационните технологии осигурява нови възможности за инвестиции, перспективите за икономическия растеж през 2015 г. са доста добри. Печалбите се увеличават. Инвестиционните перспективите на компаниите са солидни. Почти навсякъде в САЩ и Европа в момента има голямо инвестиционно изоставане. Съществува и възможност за финансиране на износа на инвестиционни стоки в райони с ниски доходи, като например държавите от Субсахарска Африка, както и за задоволяване на глобалните нужди от инвестиции в нова енергийна система с ниски емисии въглероден диоксид.

Очевидно е, че не трябва да се подценява способността на политиците да влошат една и без това вече лоша ситуация (като например упражнят натиск върху Гърция за обслужване на дълг, който надхвърля границите на социално поносимото). Но все пак трябва да се признае, че основните заплахи за растежа през тази година - като нерешената гръцка дългова криза, конфликтът между Русия и Украйна и вълненията в Близкия изток, са по-скоро от геополитически, а не от макроикономически характер. Умната дипломация и мъдрата парична политика може да създадат през 2015 г. пътя към благоденствието. А пълното възстановяване на икономиките е обозримо, ако двете съставки се смесят добре, пише още Сакс.