Ще станем ли свидетели на края на долара?

Макар и малко вулгарно казано, това всъщност е смисълът на родената преди 70 години валутна система, от която днес е останало съвсем малко – споразумението  от Бретън-Уудс.

През юли 1944 г., когато делегатите се събират в хотел Mount Washington в Бретън Уудс, войната още далеч не е завършила. Но едрият бизнес вече знае какво ще се случи, и бърза да начертае новия икономически ред.

Всъщност дали решенията на Бретън-Уудската конференция изобщо биха могли да се наричат система? Съществуват много съмнения в тази посока. Системата се базира върху предложенията на 44 държави – така наречените страни-победителки. Но на практика само една от тях налага своите интереси – САЩ. Англичаните също се намесват в играта, пращайки на конференцията един от най-големите икономисти на века – Джон Мейнард Кейнс. А той успява да убеди своя американски колега Хари Декстър Уайт да бъдат въведени фиксирани разменни курсове с възможности за леки отклонения в ограничен диапазон.

Впоследствие доминиращата роля на долара и фиксираните курсове се оказаха спънка за икономиките – особено след като бюджетните дефицити на Америка започнаха постоянно да се увеличават.

Между другото доскоро почти не се знаеше, че на конференцията са присъствали не само победителите, но някои от победените - примерно министърът на икономиката на Третия Райх Алберт Шахт и президентът на Райхсбанк Емил Пул.

В онзи момент САЩ вече са световен лидер в производството и търговията, изпреварвайки съсипаната от войната Британска империя. Освен това американците съобщават, че разполагат със 75% от световните запаси от злато (дълги години остава тайна как са успели да го постигнат), което прави долара единствената солидно обезпечена валута на планетата.

Златото е под непрекъснат натиск още от 1914 г., когато европейските централни банки (без Английската) изоставят златния стандарт. Великобритания го прави през 1931 г., а САЩ - през 1933 г. Така че единствените стабилни валути, които могат да станат световни, са британската лира и щатският долар. Но значителна част от британското злато се оказва в американския трезор във Форд Нокс.

Така че Бретън Ууудс налага господството на долара в световната икономика и търговия. От този момент всички сделки се осъществяват в долари, а водещите икономики са длъжни да поддържат долара като своя резервна валута. Това е валидно и до днес и засяга дори сделки между партньори, които нямат нищо общо със САЩ.

Хегемонията на долара гарантира огромни предимства за Америка. Статутът на резервна валута води до огромно търсене на долари т правителства и компании по целия свят. А това от своя страна позволява на администрацията на САЩ да харчи много повече от това, което държавата получава от данъци и приходи от износ.