Китай предприема цялостен ремонт на своята финансова система. Дали тя ще остане невредима, е друг въпрос, пише в свой коментар за Wall Street Journal Алекс Франгос.
Ръководителят на Китайската централна банка Джао Сяочуан заяви във вторник, че Китай напълно ще либерализира до една или две години досега установяваните от държавата лихви по депозитите. Въвеждането на гаранционния депозит за банковата система, което се разглежда като предпоставка за свободните лихви и се обещава от години, ще бъде факт в рамките на една година.
Това може да звучи само като поредната тактика за отлагане на свръхпредпазливия комунистически държавен апарат. Но всъщност за първи път Китай споменава точната времева рамка за двете реформи. Гуверньорът на централната банка залага собствения си политически капитал на една карта. В международните финансови среди Джао се радва на висока репутация и се възползва от възхода на новия китайски президент Си Дзинпин, с когото е в топли отношения.
Други части на финансовата система остават обаче под закрилящата ръка на държавата. Засега няма никакъв времеви график за това кога юанът да се превърне в истинска международна валута. И всички, които спекулират, че Китай ще премахне строгия контрол над капиталовите трансфери в обозримо бъдеще, бяха поляти със студен душ от Джао. Ръководителите на Китай не намират смисъл в това да подложат банковата си система по време на нейната чувствителна фаза на преход към пазарни лихви на капризите на световните пазари.
Очертаният от Джао поетапен подход има своя дълбок смисъл. Всичко друго би направило така, че Китай да повтори грешките, които вече са направили други държави преди това. Историята на либерализацията на лихвените проценти е изпълнена с кризи. Швеция, Норвегия и Финландия едновременно либерализираха своите лихви по депозитите и при това намалиха контрола върху капиталовите трансфери през 1980 г. Финансовите институти и „сиви банки“ се впуснаха бързо в конкуренция и започнаха да предлагат благоприятни кредитни условия и да си осигуряват чуждестранни финансови източници. Това кулминира в катастрофални жилищни балони и потопи икономиката в рецесия, показа проучване за либерализацията на лихвените проценти, проведено от Международния валутен фонд.
Още по-подходяща аналогия предлага примерът от кризата със спестовните банки в САЩ. В резултат на дерегулацията през 1980 г. таваните на лихвите по депозитите бяха премахнати. След това избухна силно предлагане на високолихвени заеми, за да се компенсират по-високите проценти по депозитите. Спестовните каси се отправиха на тур за високо спекулативни инвестиции в недвижими имоти и финансови продукти, които в повечето случаи се оказаха истински гафове. И в крайна сметка трябваше да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците.
Урокът, който Китай може да извлече от тези преживявания – да извършва реформите бавно. С оглед на бързонарастващия дял на планината на дълга и непрозрачения начин, по който банките и сенчестите банки отпускат кредити през последните години и забулват пасивите си, една прибързана акция би могла да причини значителни щети. Въпреки това Пекин не контролира сам графика на реформата. Китай е подтикван в това направление от появата на продукти на фондовете, продукти за управление на активите и интернет фондовете на паричния пазар, които се експлоатират от Alibaba и Tencent.
В крайна сметка обаче залагането на пазарно ориентирани цени в банковата система е решаващо, за да се сложи край на лошото разпределение на капитала в Китай и да потекат повече пари в джобовете на спестителите. Ако историята може да е добър учител, то това може да се окаже един път, осеян с камъни и тръни, приключва коментара си Алекс Франгос.
Oще за финансовата система на Китай вижте във видеоматериала на Bloomberg!
22:14 | 06.09.22 г.