Изненадващо слаба инфлация в еврозоната възбуди опасения от дефлация и спекулации за намаляване на лихвения процент от страна на Европейската централна банка ( ЕЦБ). Стоките и услугите поскъпнаха през януари само с 0,7% на годишна база, както съобщи в петък статистическата служба на ЕС в Брюксел.
Така процентът на инфлацията падна обратно до нивото, което през ноември накара ЕЦБ да намали лихвата до рекордно ниското ниво от 0,25 на сто. По този начин тя иска да избегне опасността от опустошителен за икономиката спад на цените. Фактът, че темпът на инфлацията сега се премества по-надолу, няма да остави ЕЦБ безразлична, смята главният икономист на Commerzbank Йорг Кремер: „Вероятно ЕЦБ ще ревизира прогнозите си за инфлацията в началото на март надолу, което в средносрочен план говори за по-нататъшно облекчаване на паричната политика"л
Според президента на ЕЦБ Марио Драги банковата институция е готова с решение, ако средносрочната перспектива за инфлацията се влоши. През декември ЕЦБ предсказа инфлация от 1,1 на сто за тази година. Ако тя замени тази прогноза през март с число, което има нула преди десетичната запетая, това би могло да предизвика тревога в Управителния съвет. Паричните власти си поставиха за цел постигане на инфлация от малко под 2 на сто, за да има възможно по-голям буфер срещу падането на цените, което може да парализира икономиката.
Япония чувства това от повече от десетилетие, тъй като цените и инвестиции се намират в постоянна спирала надолу. Еврозоната е наистина далеч от "японските отношения", смята Драги. Въпреки това инфлацията за четвърти последователен месец остава под границата от едно на сто, което също е необичайно доста под целта на ЕЦБ, която в четвъртък ще се събере на следващото си заседание, за да определи нов лихвен процент.
Кремер очаква, че през следващата седмица ЕЦБ няма да действа. Тя обаче може да се възползва от ограничения обхват за намаляване на лихвите след ревизирана надолу прогнозата за инфлацията. Лихвеният процент, при който банките заемат пари от ЕЦБ за една седмица, може да падне до 0,1 на сто. Лихвеният процент по депозитите ще падне дори до минус 0,1 на сто в този сценарий.
Това би било един смел ход от страна на ЕЦБ, като по този начин банките ще трябва да плащат един вид наказателна лихва върху излишъка от парите си, вложени в ЕЦБ. По този начин те наистина биха могли да бъдат стимулирани да увеличават кредитирането, което ще бъде от полза най-вече за фирмите в най-засегнатите от кризата южни членки на еврозоната. Критиците обаче посочват негативните спомени от наказателна лихва в Дания, където банките просто прехвърлиха разходите си на клиентите си.
Един близък поглед върху данните за инфлацията през януари обаче показва, че особено по-евтината енергия може да отслаби натиска върху цените. Спрямо предходната година тя е с 1.2 на сто по-евтина. Все пак това се дължи главно на по-ниските цени на петрола на световния пазар, което може да забележат например шофьорите, наливайки си гориво на бензиностанциите. По този начин ЕЦБ може да филтрира добро послание от данните за инфлацията, смята експертът от BHF Щефан Риеке: „Покупателната способност на потребителите се подобрява".
За хранителни стоки, алкохол и тютюн потребителите е трябвало да плащат с 1,7% повече, отколкото преди година, което според ЕЦБ поне в тази област значи „стабилни цени“.
11:39 | 14.09.22 г.