Свободните средства, които американските банки могат да отпуснат под формата на кредити за домакинствата и предприятията, през октомври се увеличиха с още 95,8 млрд. долара, за да достигнат рекордните 2,3 трлн. долара.
„Какво правят банките с тази огромна ликвидност?“, задава въпрос президентът на базираната в Ню Йорк изследователска компания MSI Global и бивш икономист в поделението на Федералния резерв в Ню Йорк Майкъл Иванович, и разглежда проблема в анализ пред CNBC.
Отговорът е: Нищо. Банките чисто и просто връщат тези пари там, откъдето са дошли: във Федералния резерв (Фед). Те предпочитат депозитите на централната банка, върху които тя плаща лихва в размер на 0,25%, пред възможността да спечелят 4,5% от отпускането на един нов заем за покупка на автомобил или 10% за двугодишни потребителски заеми.
Преди да разгледаме проблема със слабото, но и очевидно липсващо желание на банките да кредитират, нека да направим една крачка назад и да видим колко необикновен е този поток, предизвикан от създаването на кредит от страна на Фед. В периода непосредствено преди началото на финансовата криза, т.е. цялата 2007 г. и началото на 2008 г., размерът на тези средства, или още наречени свръхрезерви, които банките депозираха при Фед, се колебаеха в интервала от около 1,5-2 млрд. долара месечно.
Оттогава Фед управлява една от най-страшните финансови кризи в американската история, създавайки пари в замяна на масирани покупки на активи с цел да рекапитализира боледуващата финансова система и да подпомогне възстановяването след Голямата рецесия.
И двете цели бяха постигнати, но с различна успеваемост.
Фактът, че размерът на помощта, за която банките се обръщат към дисконтовия прозорец на Фед, сега отново е на нивата, които наблюдавахме през по-голямата част на 2007 г., сигнализира, че финансовата система до голяма степен се е стабилизирала. Скоро ще узнаем повече за това, защото Фед възнамерява да проведе още един кръг от тестове, за да проверки как настоящият процес на рекапитализация може да предпази системата от различни по вид бъдещи сътресения.
Нефункциониращо финансово посредничество
Икономиката обаче отговори в по-малка степен на експанзионистичните кредитни улеснения на Фед. В третата си година на възстановяване, през първите три месеца на годината, икономиката все още се движи с темп на растеж от 1,5% на година - около половината от своя предполагаем неинфлационен потенциал за растеж.