Много анализатори определят предстоящата на 7 ноември среща на лидерите на Европейската централна банка (ЕЦБ) като ключова да бъдещето на единната валута. Последните данни на европейската статистическа служба Евростат показаха, че инфлацията в еврозоната е паднала до най-ниското си равнище от близо четири години през октомври. Това повиши значително натиска върху ЕЦБ да разхлаби допълнително монетарната си политика.
Според някои експерти данните са реално отражение на слабото вътрешно търсене в рамките на валутния съюз, който продължава битката си за набиране скорост след тежката дългова криза.
Множеството въпросителни около предстоящото заседание на базираната във Франкфурт финансова институция, както и други интересни събития от международните пазари, ни накара да се допитаме до мнението на специалисти.
- Предстои срещата на лидерите на ЕЦБ. Очаквате ли промяна на курса на политиката на банката предвид значителния спад на инфлацията в еврозоната през септември?
Aлександър Николов, индивидуален инвеститор:
Очаквам по-консервативен тон от пресконференцията, но не и промяна на лихвените проценти. Инфлационните данни бяха пряк резултат от развитието на курса на еврото през последните месеци, не само спрямо долара, но и в общ план.
Голяма част от валутните резерви в долари бяха преместени от банките в евро, което до голяма степен повлия за острото поскъпване на единната валута и съответно за спада в инфлационните индикатори. Този ефект бе подценен от Марио Драги при последните му две официални пресконференции, но сега движението на еврото във възходяща посока очаквам да бъде коригирано и от опасенията за получените ефекти през третото тримесечие след промяната на курса.
Структурните проблеми пред единната валута остават, така че фундаментални фактори за продължаване възходящия тренд на еврото не виждам към текущия момент.
Климент Робев, дилър "Международни финансови пазари", ЕЛАНА Трейдинг:
Действително в четвъртък ще се проведе поредното заседание на ЕЦБ, последвано и от редовната пресконференция на Марио Драги. Очакванията на анализаторите са основната лихва на еврозоната да остане непроменена, но не липсват и спекулации относно ново разхлабване на монетарната политика на ЕЦБ. Те са породени от бавния напредък на европейската икономика, както и от слабия темп на повишаване на инфлацията, който наблюдавахме през последните месеци.
Като цяло бъдещите действия на Марио Драги остават в зависимост най-вече от нивото на инфлация. Възможно е да наблюдаваме действия на централните банекри на еврозоната в посока на нови мерки за вливане на ликвидност, но по-скоро свързани с операции за дългосрочно рефинансиране, а не с промяна на основния лихвен процент.
Петър Кръстев, дилър "Международни финансови пазари", ИП "БенчМарк Финанс":
Незадоволителният растеж, спадът на инфлацията и липсата на подобрение на трудовия пазар в еврозоната са аргументи, с които ЕЦБ ще трябва да се съобрази при определянето на курса на монетарната си политика. За разлика от останалите водещи централни банки, които вече поизчерпаха механизмите си за противодействие на слабия растеж, ЕЦБ има достатъчно място за маневри. Смятам, че още до края на годината основният лихвен процент в еврозоната ще бъде редуциран до 0,25% от сегашните 0,5% и все по-усилено ще се заговори за допълнителни стимули, чрез които банката ще опита да намали до минимум цената на кредитите по примера на Федералния резерв и Японската централна банка.
- Можем ли да очакваме някаква нова реакция на пазарите на кандидатурата на Джанет Йелън за председател на Федералния резерв на САЩ до края на тази година?
Aлександър Николов:
Ефектът от назначаването на Йелън на кормилото на Фед вече е отнесен в пазарните котировки. По-висока волатилност може да се очаква в началото на 2014 г. при два сценария – започване на цикъла по намаляване на количествените облекчения или достигане отново до тавана на дълга и нова политическа криза.
Климент Робев:
Като цяло, пазарът до голям степен изконсумира новината, че Джанет Йелън ще наследи поста на Бен Бернанке. След като официално президентът на САЩ Барак Обама утвърди номинацията на Йелън на 9 октомври, наблюдавахме поскъпване на щатския долар, както и спад в стойността на благородните метали.
Като цяло това бе изненадваща реакция на пазарните участници, тъй като Джанет Йелън е отявлен привърженик на провежданата стимулираща политика на Фед. Както е известно, всяка индикация за продължаване на провежданата политика означава печатане на повече долари, което логично води до поевтиняване на зелените пари и ръст в стойността на благородните метали. Липсата на подобна реакция дава индикация, че пазарът е отразил предстоящото назначаване и засега няма предпоставки евентуални предстоящи спекулации около събитията с Йелън да окажат повод за съществени движение на финансовите пазари.
Петър Кръстев:
По всичко изглежда, че Джанет Йелън ще бъде следващият председател на Фед и смятам, че пазарът вече е отразил нейната номинация. Вярвам, че Сенатът на САЩ също ще подкрепи нейната кандидатура и тази тема засега остава на заден план, най-малко до официалното встъпване в длъжност на новия председател.
21:39 | 12.09.22 г.