Успя ли светът да победи инфлацията?

Така че на какво се дължи все по-голямата ценова стабилност през последните 20 години?

Според Харун Мумтаз и Паоло Сурико, анализатори на Английската централна банка (АЦБ), индустриалният свят, ако не друго, е имал късмет поради липсата на външни дестабилизиращи фактори като повишаването на цената на петрола през 70-те години.

Икономистите обаче изтъкват, че по-адекватната политика на национално ниво също  е допринесла за понижаването на инфлационната волатилност.

Все по-голямата независимост на централните банки от политическите процеси изглежда има осезателен ефект върху усилията за поддържане на ниска инфлация, разкриват статистически данни, компилирани от Джероен Кломп и Якоб де Хаан от Университета в Гронинген.

Когато централните банки в развиващите се страни са в капана на политиците, монетарната политика обикновено бива разхлабвана в годината преди избори.

Допълнителен фактор за поддържане на ниска инфлация вероятно са и инфлационните цели, заложени от централните банки в развитите страни – подход, за който редица международни институции, включително МВФ, отдавна призовават.

В същото време един умерен ръст на инфлацията не винаги е нещо лошо. Няма доказателства например, че подобна инфлация би имала негативен ефект върху икономическия растеж. Според Майкъл Бруно и Уилям Истърли от Световната банка не съществува връзка между растежа и инфлация, която не надхвърля 40% на година.

В много страни и особено в развития свят необоснованият страх от дори умерен ръст на инфлацията възпира централните банки от по-енергични действия за справяне с високата безработица.