Така че на какво се дължи все по-голямата ценова стабилност през последните 20 години?
Според Харун Мумтаз и Паоло Сурико, анализатори на Английската централна банка (АЦБ), индустриалният свят, ако не друго, е имал късмет поради липсата на външни дестабилизиращи фактори като повишаването на цената на петрола през 70-те години.
Икономистите обаче изтъкват, че по-адекватната политика на национално ниво също е допринесла за понижаването на инфлационната волатилност.
Все по-голямата независимост на централните банки от политическите процеси изглежда има осезателен ефект върху усилията за поддържане на ниска инфлация, разкриват статистически данни, компилирани от Джероен Кломп и Якоб де Хаан от Университета в Гронинген.
Когато централните банки в развиващите се страни са в капана на политиците, монетарната политика обикновено бива разхлабвана в годината преди избори.
Допълнителен фактор за поддържане на ниска инфлация вероятно са и инфлационните цели, заложени от централните банки в развитите страни – подход, за който редица международни институции, включително МВФ, отдавна призовават.
В същото време един умерен ръст на инфлацията не винаги е нещо лошо. Няма доказателства например, че подобна инфлация би имала негативен ефект върху икономическия растеж. Според Майкъл Бруно и Уилям Истърли от Световната банка не съществува връзка между растежа и инфлация, която не надхвърля 40% на година.
В много страни и особено в развития свят необоснованият страх от дори умерен ръст на инфлацията възпира централните банки от по-енергични действия за справяне с високата безработица.
преди 11 години Тук не виждам победена инфлация:http://***.segabg.com/article.php?id=634691#id_4468846 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години за каква ценова стабилност става въпрос тука? нямало инфлация или била съвсем малка? пълни глупости и лъжи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Моето лично мнение е, че официалните данни за инфлацията няма никакъв начин да са верни. А от това следва, че няма как да са верни и данните за растежа, защото тези неща са свързани. Положението е по-лошо отколкото се опитват да ни го представят и гърците далеч не са единствените майстори в стъкмистиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Пичове, вие приемате, че данните за официалната инфлация са верни. Пропускате обаче, че масово в цитираните инфлационни индекси не се гледат цените на енергията или пък на храните, или пък са някакви "еднократни" ефекти и прочие простотии. Вижте цените на петрола и на храните, също и на суровините. Една от причините за арабската пролет бе тъкмо високият скок на цените на житото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години стафлацията през 70-те се свързва основно с ръста на цените на петрола отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Разбира се, те проблемите не са един и два. То за това е този форум всеки да каже това, което вижда и така заедно ще знаем повече. Мисленето е колективен спорт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Да, прав си. Това за което говориш е системен конфликт и може да бъде решен единствено със системни мерки, аз тука изложих мойто виждане за връзката "стимули-инфлация' и вероятните сценарии, нищо повече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Има и още един момент. В период на криза, когато работните места и доходите намаляват, производителите са принудени да водят битка за всеки клиент. За да могат да намаляват цените те внедряват нови технологии и роботизация. Което не решава проблема , а го задълбочава, защото по този начин още повече хора остават без работа, а следователно и без доходи, а производството се увеличава. Като добавим към това и ефекта от Китай, където все още имаме висок ръст вследствие на износа картинката става още по-зле. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ... до тогава вероятно ще наблюдаваме стагфлационен ефект: ръст в цените на стоки и услуги от първа необходимост, който ще се обуславя от растящите цени на енергия, петрол и някой суровини, а от друга страна ще имаме свито/предпазливо потребление. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз си мисля, че харчените от държавата пари, които получи през продадените ДЦК, не можа да компенсира свиването на потрблението в глобален мащаб. От друга страна общия размер на ноовонапечатаните пари/стимули, не надхвърля 2% от наличния капитал, който се върти във финансовата сфера (8 трил. отнесено към 400 трил.), така че и по тази линия няма някакви индикации за отприщване на инфлацията. По-скоро има някой признаци за СТАГФЛАЦИЯ , ръст в цените на енргията и енергиините суровини, (които се повишават заради статута им на убежище при слаба икономика и спад в цените на реалните активи) и всичко това при свиващо се потребление. Галопираща инфлация може да се очаква при засилване на потребителското кредитиране и/или в пъти по-мащабно разхлабване на монетарната политика. Кредитирането на потреблението ще има значителен ръст едва когато банкерите видат устойчиви нива на заетостта, което е също така ще изиграе психологическа роля в нагласите на потребителя за повече харчене. отговор Сигнализирай за неуместен коментар