Последният кръг вливане на ликвидност може и да забави поскъпването на долара в дългосрочен план, но няма да промени тази тенденция. Това е урокът от първите дава кръга печатане на пари, който вероятно ще се повтори и сега, пише Financial Times.
Нека разгледаме фундаментите, които повлияха на поскъпването на долара спрямо останалите основни световни валути през последните няколко години.
Първо, американската икономика се радва умерен растеж от края на финансовата криза през 2009 г. За сравнение голяма част от еврозоната изнемогва под бремето на фискални икономии, Великобритания отново е в рецесия, а японската икономика остава в стагнация.
Второ, американските ДЦК успяха да запазят статута си на инвестиционно убежище, въпреки че миналата година Standard & Poor’s понижи първокласния кредитен рейтинг на САЩ с една степен.
Експедитивният начин, по който САЩ се справиха с банковата криза през 2008 г., контрастира с усилията на европейските политици и развитието на кризата в Япония през 90-те години.
Умението на Фед да провежда независима монетарна политика, както и на щатското правителство да управлява значителен бюджетен дефицит, помагат за запазването на доверието в щатските активи.
Трето, революцията в добива на шистов газ в САЩ помага за понижаването на външната енергийна зависимост на страната.
САЩ ще се окажат единственият голям вносител на петрол в света, който ще понижи нетната тежест на енергийния внос като процент от брутния си вътрешен продукт (БВП) през това десетилетие.
Четвъртата причина се крие в това, че чуждестранните централни банки не желаят да допуснат поскъпване на валутите си.
В момент, в който Фед възобновява програмата си за изкупуване на активи, Европейската централна банка (ЕЦБ) се готви за нова интервенция на облигационните пазари, Японската централна банка разширява програмата си за изкупуване на облигации, Английската централна банка (АЦБ) стартира трети кръг вливане на ликвидност, а Швейцарската централна банка не позволява франкът да поскъпне под 1,20 франка за евро.
03:27 | 10.09.22 г.