Автор: Питър Леониду, Alpari FS Одобрението от немския парламент на спасителния план за испанските банки изглеждаше като светлинката в края на тунела за еврото и го повдигна на пазарите до нива от 1,2280 EUR/USD. В петък обаче имаше нова порция проблеми за Испания, след като провинция Каталуния поиска финансова помощ от централното правителство и така разгоря страховете, че страната може би ще поиска още по-голям пакет.
Новината изпрати доходността по испанските книжа до 7% и отгоре, което е доста далеч от здравословните нива и естествено запокити еврото на двугодишно дъно от 1,2143
Понеделник също не спести лошите новини, след като провинция Мурсия и тя се нареди на опашката за пари, а доходността удари небето с ниво от 7,53% и еврото отново потъна, този път до 1,2068.
В началото на седмицата инвеститорите възлагаха някакви надежди на преговорите на МВФ с Гърция на следващия ден, но резултатът не закъсня. Както изглежда и някак не неочаквано, Гърция отново не може да плаща и отново поема по пътя към ново пресктруктуриране на дълга от ЕЦБ и европейските кредитори. Не стига това, ами тройката кредитори споделят, че „Гърция сериозно изостава с плана” и „ситуацията току-що от лоша стана още по-лоша”. Тъкмо светът беше забравил за гръцката дългова криза и се беше концентрирал върху испанската, тройката отново припомни, че Европа е доста далеч от възстановяването. Еврото падна до ново двугодишно дъно от 1,2041 към долара и до ужасяващо ниско ниво спрямо йената, най-ниското от единадесет и половина години насам, 94,16 йени за евро. В САЩ последната седмица исканията за обещетения за безработица се повишиха повече от очакването и това отпрати долара до шестседмично дъно спрямо йената, но скоро се възстанови най-вече защото еврото отново беше по-важно.
Търсенето на убежище обаче отново го запрати ниско, защото инвеститорите се довериха на йената и двойката USD/JPY опря седемседмично дъно от 77,94 в понеделник. Вторник отново беше лош за световната резервна валута след като индустриалният индекс се срина до най-ниското си ниво след рецесията в края на 2009 година – 51,8 пункта. Крис Уилиамсън от Markit коментира, че „очевидно производственият сектор в САЩ е притиснат от падащия износ, като за първи път от близо три години през юли имаме месечен спад на обемите”. А причината за падащия износ отново е Европа, където еврозона е ясно маркирана като основния причинител на трудности и първата плочка от доминото, която ще падне и ще причини световна криза. Слабата единна валута носи лоши новини за повечето държави, но иронията е, че Япония страда от прекалено силната си йена. Постоянното вътрешно търсене помага на икономиката да се възстанови и да засили валутата, но японската икономика разчита предимно на износ и когато парите поскъпнат толкова, колкото в последните седмици, износът става скъп и естествено започва да спада след като светът вече не иска поскъпналите заради валутата стоки.
Във вторник финансовият министър на страната каза, че се подготвят мерки срещу прекалената сила на йената, която може да застраши икономиката. Новините от тази седмица са още едно потвърждение, че най-важните световни икономики постоянно удрят на камък, всяка възможност е краткотрайна, а всяко обещание е последвано от ново.
Кризата определено е глобална и изминалата седмица е още едно доказателство, че сме прекалено свързани, за да не ни засегнат проблемите на другите страни. Забележка: Изразените мнения са лични и не могат да бъдат възприемани като инвестиционен съвет