По пътя на Япония ли са тръгнали водещите световни икономики?

Централните банкери приемат за по-лесно да предприемат действия в подкрепа на икономиките, а не да гонят икономически ръст на всяка цена. Това се случва в момент, когато перспективата за изгубени десетилетия от типа на японските се издига застрашително пред развитите страни, пише в анализ Bloomberg.

Вече започна пореден кръг от слабо съгласувани глобални стимули, след като американският Федерален резерв удължи своята програма „Операция Туист“, а централните банки от Япония до Европа самостоятелно обмислят допълнително монетарно разхлабване.

Затруднението е, че дори след като подновиха спасителните си усилия, политиците отлагат прогнозите за по-пълно възстановяване и поемат риска последните им решения да имат по-слабо въздействие. Това увеличава перспективите за дългосрочно анемично разширяване, близко до застоя, преживяван от Япония от началото на 90-те години на ХХ век.

„Опитът на Япония показва, че централните банки могат да смекчат най-неприятните ефекти от настоящата ситуация, но ще им бъде много трудно да стимулират търсенето“, заяви Питър Диксън, икономист за световния фондов пазар в лондонския филиал на Commerzbank AG. Той предвижда продължителен период на „бавен ръст и висока безработица“ в измъчените от дълговото бреме индустриални държави.

Комбинацията от икономическа слабост и политическа нерешителност кара Жан Льои, главен пазарен стратег в нюйоркския филиал на JPMorgan Chase & Co., да препоръчва златото и американските активи с надеждата за по-мащабно вливане на ликвидност и да се дърпа от държавните облигации и акциите на страните от периферията на еврозоната, които традиционно се облагодетелстват от ръста в производството.

Инвеститорите би трябвало „да се позиционират за допълнително монетарно действие, дори то да не се окаже достатъчно“, твърди Льои, чиито колеги предвиждат ръст на световната икономика от 1,4% през настоящото тримесечие – най-слабият след края на рецесията от 2009 г.

Един от недостатъците е, че централните банки с най-голям ресурс като Европейската централна банка и някои от развиващите се пазари не се решават да действат, подчерта той.

През миналата седмица Индия неочаквано избра да не понижава основната лихва от нивото 8%, макар че Льои отбелязва, че останалите развиващи се държави не я понижават, защото валутите им поевтиняват и те се опасяват от създаване на балони на активи.

„От гледна точка на световната конюнктура онези, които искат да направят нещо, вероятно нямат необходимото влияние, а останалите, които могат да го направят, нямат желание“, смята той.

Почти 5 години, след като за първи път централните банки се задействаха изненадващо в подкрепа на световната икономика, те бяха принудени да реагират на третото успешно избледняване на надеждите за възстановяване, след като дълговата криза в еврозоната заплашва да погълне Испания и Италия, разкриването на нови работни места в САЩ застина, а китайският ръст се забави.