Валутните пазари вероятно са преминали през най-лошия момент на напрежение, което мнозина анализатори определяха като валутна война, коментира Чад Боун, главен икономист в отдела за изследвания и развитие на Световната банка (СБ), цитиран от CNBC.
Като валутна война се определяше надпреварата за девалвация на валутите, в която се включиха много правителства, стараещи се да стимулират експорта си.
От началото на финансовата криза Федералният резерв (Фед) и Английската централна банка (АЦБ) предприеха по два кръга вливане на ликвидност, докато Европейската централна банка (ЕЦБ) се намеси на вторичните облигационни пазари и предложи на два пъти евтини 3-годишни заеми на търговските банки в еврозоната. Целта и на трите централни банки беше да съживят икономическия растеж.
Някои анализатори нарекоха тези мерки „надпревара към дъното“ на валутните курсове и ги определиха като нова форма на протекционизъм. Боун обаче не е съгласен.
„Не мисля така. Смятам, че правителствата искрено се притесняват за това как да балансират различните интереси“, коментира той, цитирайки вътрешната икономическа ситуация и необходимостта от стимули за понижаване на безработицата.
„Като цяло страните се сработват много добре в опита си да координират валутните интервенции. Нещата наистина са под контрол“, коментира той.
„Има известни опасения за това, че валутните войни могат да се превърнат в нова форма на протекционизъм, но според мен светът е преминал през тези трудни периоди.“
По време на рецесия протекционизмът нараства поради три фактора - повишаването на безработицата, поскъпването на валутите и налагането на търговски ограничения на страни, чийто валути поевтиняват, пояснява Боун.
През тази криза обаче не бяха предприети подобни стъпки, отчасти поради волята на правителствата да не атакуват търговските си партньори, допълва той.
„Не станахме свидетели на протекционизма от 30-те години и това наистина е забележително“, коментира той.
04:55 | 08.09.22 г.