Къде е заровено бъдещето на еврото?

Еврозоната е на кръстопът, но съдбата й не лежи в Атина или в Рим, а в централата на ЕЦБ във Франкфурт

Мнозина анализатори обявиха, че дълговата криза в еврозоната практически е разрешена, или поне поставена в режим на сън за няколко години. Понижаващата се доходност по италианските държавни облигации предполага значително ограничаване на усещането за държавен риск. Поради факта, че на италианските облигации се гледа като на ветропоказател на кризата, мнозина приемат това като сигнал, че дълговият пазар в Европа се нормализира.

Предполага се, че „решението” на кризата е било улеснено от хода на Европейската централна банка за отпускане на неограничени суми на търговските банки за срок от три години при много ниска лихва. За всяка една централна банка обаче със сигурност би било нормално да направи дори повече, за да изпълни ролята си на кредитор от последна инстанция.

Откъде тогава идва целият този оптимизъм, се питат Марио Блехер, бивш ръководител на централната банка на Аржентина и Едуардо Ияти, професор по икономика в Universidad Torcuato Di Tella

Бързият отговор е, че националните банки ще могат да използват механизма да заемат евтини пари от ЕЦБ и да инвестират в краткосрочни държавни облигации. Така те ще използват лихвения спред и ще извършват печаливша кери-трейд търговия с държавни облигации.

Въпреки някои неефективности и деформации, които могат да произлязат от подобно монетарно финансиране, ЕЦБ всъщност дава възможност на правителствата да си поемат дъх.

Истинската причина защо такова иначе стандартно политическо решение изглежда като така важна стъпка, е че за пръв път ЕЦБ признава нуждата да са насочат усилия към една фундаментална грешка в архитектурата на еврозоната: самата ЕЦБ.

В основата на проблема е валутата. През 90-те години пазарните кризи в развиващите се страни бяха основно валутни кризи – рязка корекция на надценени валути, което фалира държавния бюджет и кредиторите в частния сектор.

За разлика от това валутните проблеми при настоящата европейска криза са незначителни. Италианските облигации в местна валута ли са емитирани, или в чужда? Чия валута е еврото? А чия централна банка е ЕЦБ? Тези въпроси са ключови за проблемите в Европа. Всъщност възможните отговори предполагат две съвсем различни версии на еврозоната.