7-и май 2010 г. - денят, в който еврото беше спасено

В началото на май 2010 г. финансовите пазари на Европа са пред колапс. В месечния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) се прави паралел с фалита на Lehman: „Това важи особено за скоростта, с която всичко се случва и за бягството на финансовите инвеститори в сигурни убежища“. Какво обаче се случи? С главоломна скорост в началото на май 2010 г. спада доверието в пазара на дългове и междубанковия пазар. Обхванати са и валутните пазари. „Така нарасна и възможността от едновременно неизпълнение на задълженията на две или повече големи банкови групи“, цитира германският Spiegel доклада на банката. Срещата на върха на ЕС в Брюксел беше свикана за приемането на спасителен пакет за Гърция, но скоро става ясно, че в нощта на седми срещу осми май става дума по-скоро за спасяването на единната европейска валута. Благодарение на записките на британския историк Питър Лъдлоу днес можем да пресъздадем съвсем точно тези драматични часове. Според Tagesspiegel вечерята започва с малък скандал. Ръководителят на финансовите министри от еврозоната Жан-Пол Юнкер казва на висок тон, че му е писнало официалните заседания да започват с постоянни закъснения, защото някои се уговаряли за предварителни срещи, които се проточват във времето. Като началник на страните от еврозоната той очевидно се чувства и малко пренебрегнат. Атаката му е насочена конкретно срещу френския президент Никола Саркози и италианския премиер Силвио Берлускони. Според Лъдлоу в началото на вечерята силно впечатление е направило откритото и честно експозе на гръцкия премиер Георгиос Папандреу. В него той правдиво описва лошото икономическо положение в страната си. „Това беше нещо като прочит на „Ад“ на Данте“, разказват по-късно някои от участниците.

След това и президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише посочва сериозността на ситуацията. Седмица по-късно той ще бъде цитиран в Spiegel: “Пазарите не работеха, беше почти като след фалита на Lehman през септември 2008 г.“

И все пак не всички участници в заседанието са наясно с драматичната ситуация. Кипърският президент Димитрис Христофиас пита дали не може да помисли няколко дни. Според германското издание на Financial Times той веднага е контриран с остър упрек от канцлера Ангела Меркел: „Нямаме няколко дни на разположение. Трябва да оповестим решенията си, преди пазарите да отворят в понеделник“.

Европейците са разделени в две основни групи. Според Frankfurter Allgemeine Zeitung едната е от притиснатите до стената южняци – наречена също „маслинен обръч“, заедно с френския президент Саркози, италианския премиер Берлускони и председателя на Европейската комисия (ЕК) Жозе Барозу.

В другата група влизат германският канцлер Ангела Меркел, Жан-Пол Юнкер, холандският премиер Ян Петер Балкененде, финландският премиер Мати Ваханен и президентът на ЕЦБ Трише.

Под предводителството на Франция „маслиненият обръч“ се опитва да ограничи независимостта на ЕЦБ. При затворени врати Саркози, който говори за съдбоносен уикенд, настоява да се последва примера на централната банка на САЩ и да бъдат купени държавни облигации. „Комисията разполага с нужните средства“, казва и италианският премиер Берлускони.

Президентът на ЕЦБ Трише е ядосан: „Нямаме нужда от вашето позволение и не ви молим за него. Ако се опитвате да упражнявате натиск, съветът на банката ще реагира отрицателно и последствията ще са опустошителни“. Меркел го подкрепя: „Да оставим ЕЦБ на мира. Вярваме й, а и досега тя показва добра дейност“. Канцлерът обаче не изрича гласно онова, което и тя очаква – централната банка да започне да купува облигации, както и стана на практика по-късно.

В хода на вечерта Меркел цитира новина на информационна агенция, че председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу призовава ЕЦБ за закупуване на държавни облигации.  По-късно обаче той ще твърди, че е бил цитиран неправилно.

Трише неколкократно обмисля да напусне залата. Той обаче се опасява, че медиите ще изтълкуват това погрешно – че банкерите оставят решението да бъде взето не от експерти, а от политиците. Оставането му в залата по-късно се оказва правилно решение. Той успява, подкрепен от Меркел, Балкененде и Юнкер, да устои на натиска.

След края на заседанието всички са съгласни, че най-целесъобразно е резултатите да бъдат обявени от президента на ЕС Херман Ван Ромпуй и председателя на ЕК Барозу.

Френският президент се обявява за победител. Той се хвали пред журналистите, че решенията са следвали на 95% линията на Франция. Анализът на Лъдлоу обаче показва друго: докато Меркел прилага своите идеи, Саркози ставал жертва на постановки. „Ролята на френския президент бе преувеличена“, твърди Лъдлоу.

Германският канцлер пък се задоволява само с няколко изречения за журналистите. Тя обаче е политикът, който наложи решението за пакета с мерки за 750 млрд. евро, в който участват ЕК, МВФ и държавите-членки. Той се приема от финансовите министри на 27-те членки на ЕС в нощта на 9-и срещу 10-и май.

Лъдлоу е доста критичен и спрямо Херман ван Ромпуй и Жозе Мануел Барозу: „Те просто бяха скучни и неубедителни“.