Доминацията на долара поражда финансовите сътресения и решението е да се наложи нова резервна валута, смята Сю Хунцай, зам.-директор на департамент в Китайския център за международни икономически отношения.
Докладът на Хунцай издава вътрешните икономическите дисбаланси, които карат Пекин да търси спасение от доларовата доминация, пише Ройтерс.
Китайският център ще представя правителството при организирането на утрешния форум в Нандзин, който ще събере финансови министри, централни банкери и представители на академичната общност от Г-20.
„Държавите по света няма как да ограничат печатането на долари от Федералния резерв, като настоящата световна парична система е нестабилна и несправедлива“, се казва в доклада под името „Реформиране на международната парична система в рамките на Г-20“.
Според него тя е попаднала в „доларов капан“ - макар че би било разумно страните да намалят доларовите си валутни резерви, те не могат да го направят толкова лесно, понеже това би поевтинило долара, а така ще падне стойността на активите им, деноминирани в щатската валута.
Дилемата на Китай по отношение на долара е особено остра, макар Хунцай да не я намира за чак толкова сериозна. Страната разполага с най-големите чуждестранни валутни резерви в света – 2,85 трлн. долара в края на миналата година, като две трети от тях са инвестирани в доларови активи.
Пекин неведнъж е предупреждавал, че разхлабената парична политика на САЩ заплашва долара, но същевременно Китай продължава да увеличава доларовите си активи, прибавяйки допълнителни 260 млрд. щатски ДЦК през 2010.
За да ограничи поскъпването на юана, китайското правителство трябва да купува много долари, които насочва към американски активи.
Хунцай предлага няколко начина за пренареждане на световната монетарна система.
Според него е необходима дивесификация между няколко резервни валути. Другите страни могат да утвърдят статута на новите резервни валути като се намесват на валутните пазари, за да поддържат курсовете им стабилни.
Международният валутен фонд също трябва да поеме надзорни функции, смята Хунцай.
„Ако някоя от международните резервни валути се обезцени, МВФ ще отговаря за навременното предупреждение към съответната страна да стабилизира валутата си, което ще усили международния натиск“, посочва той.
Апелът на Хунцай за интервенции с цел поддържане на ключовите валути стабилни е малко вероятно да намери голяма подкрепа у развитите икономики, които смятат системата на плаващите, пазарно определяни курсове за най-стабилната опора на глобалната икономика.
Хунцай предлага също Специалните права на тираж (СПТ) – валутата на МВФ – постепенно да прераснат в световна резервна валута, макар да осъзнава, че това е още далеч във времето.
Преди две години управителят на Китайската централна банка Джоу Сяочуан заяви, че СПТ би била по-добра световна резервна валута от долара, независима от интересите на която и да било държава.
С Франция начело на Г-20 през 2011 година френският президент Никола Саркози прегърна идеята за СПТ като резервна валута, макар че самият Китай напоследък гледа на нея като на символичен въпрос.
Според мнозина, особено в САЩ, Китай има много по-лесно решение на дефектите в световната монетарна система, описани от Хунцай.
Ако позволи свободно плаване на юана, централната банка на страната повече няма да има нужда да купува долари, за да поддържа курса му, с което драстично ще намали натрупването на чуждестранни валутни резерви.