Пропагандата е ключов аспект на всяка война. Валутните войни не правят изключение. Развиващите се страни, начело с Бразилия и нейния прословут финансов министър Гидо Мантега, са се впуснали във валутни схватки една с друга и със САЩ.
Откакто щатският Федерален резерв (Фед) приложи втори кръг вливане на ликвидност – финансовият еквивалент на атомната бомба – гневните реакции на развиващите се пазари достигнаха безпрецедентна острота, пише Financial Times.
Не е трудно да разберем защо тези страни са толкова разстроени - въпреки че имат добър растеж, развиващите се икономики могат да бъдат извадени от релси в случай, че валутите им поскъпнат прекомерно.
Ето няколко примера – бразилският реал се е повишил с 38% спрямо американския долар от януари 2009 г. За същия период индонезийската рупия се е повишила с 22% спрямо долара, индийската рупия с 8%, а корейският вон - с 12%.
За Бразилия това е еквивалентно на 17% годишно увеличение на цените на стоките за износ. Нищо чудно, че бразилците настояват за допълнителни валутни ограничения.
И все пак, във финансовата пропаганда статистиката почти винаги се използва по селективен начин.
Датата, която бразилците използват за сравнение - януари 2009 г., едва три месеца след колапса на Lehman Brothers, е подвеждаща, тъй като паниката на пазарите все още не беше утихнала. Фалитът на Lehman предизвика бягство към долара, което силно повиши курса на щатската валута.
На практика, спрямо началото на септември 2008 г., преди фалита на Lehman, курсът на реала към долара слабо се е понижил. Същата е ситуацията с индонезийската рупия, индийската рупия и южнокорейския вон. Рублата и турската лира пък остават много по-слаби.
03:22 | 07.09.22 г.