През следващата година за пръв път някоя държава ще заговори сериозно за напускане на еврозоната. Това може да се окаже страната с най-силна и динамична икономика в Европа. Това може да е Германия, пише в анализ за CNBC анализаторът Гай Джонсън.
Оцеляването на еврото вече няма да стои на дневен ред. Ако 2010 година успя да докаже нещо, то това е, че разликата в продуктивността между ядрото и периферията е твърде голяма, за да може да бъде запълнена от единна валута.
Единственият реален въпрос е как ще се случи разпадането на еврозоната и кои са страните, които Берлин е склонен да вземе със себе си.
Определянето на страните като „победители” и „победени” в тази ситуация би било грешка. Германия може и да изглежда като „победител”, но за износителите на страната вероятно ще предстои шок в случай, че новата валута рязко поскъпне.
От друга страна страни като Ирландия ще се чувстват далеч по-добре относно своето бъдеще, след като премине болезнения период на отделянето. Важно е да се знае, че разпадането на еврозоната няма да бъде никак безболезнен и лесен процес.
Всяка страна от еврозоната има много дълг, емитиран в евро. Следователно, много страни ще трябва да преструктурират дълговете си. Това няма да бъде приятно урпажнение нито за кредиторите, нито за длъжниците, макар все повече представители и на двете групи да се приготвят за подобен сценарий.
Тогава, когато тази ситуация приключи, почти всички ще бъдат по-щастливи. Германците вече няма да трябва да спасяват останалата част от Еврола, а останалата част от Европа ще намери начин за растеж с помощта на по-конкурентни валутни курсове.
Всъщност, много страни може да се окажат в период на засилен растеж и спадаща безработица, подобно на това, което се случи на Великобритания при напускането на валутния механизъм, предшестващ членството в еврозоната.
Трябва да се отбележи, че еврото може и да не се разпадне напълно. Може да остане група от държави, които са достатъчно близки в областта на икономиката и които да останат обвързани с обща валута.
Тези държави, които ще бъдат обединени от хегемона Германия, би трябвало от самото начало да се стремят към истинска интеграция и би трябвало да бъдат достатъчно смели, че да не допускат компромиси и да не правят отстъпки на никоя страна, която иска да влезе в техния клуб.
Единственият проблем е това, че в момента политическият елит в Европа е обременен с толкова лъжи, че никой не може да признае, че са допуснати грешки.
Сякаш няма желание сред политиците да осъзнаят, че единната валута е била грешка за много държави и че е време да се търсят варианти за изход. Хората в Европа се нуждаят от по-добро лидерство, при това се нуждаят от това точно в настоящия момент.
18:06 | 04.09.22 г.