Единната европейска валута е преследвана от логически несъответствия от самото си създаване. Най-известното сред тях е комбинацията „без спасяване, без изход от еврозоната и без фалит“, което прави неясни изгледите за просъществуването на европейския паричен съюз, пише колумнистът на Financial Times Волфганг Мюнхау.
Точно това несъответствие е в процес на разрешаване в момента чрез създаване на постоянен механизъм за разрешаване на кризи, който ще включва възможността страните в еврозоната да фалират. Но опитът да се реши това несъответствие създаде друга също така проблемна комбинация – възможност за фалит, поддържане на трайни дисбаланси и липсата на фискален съюз.
Според немското правителство най-добрата антикризисна мярка е възможността страните от еврозоната да фалират. Немският канцлер Ангела Меркел смята, че данъкоплатците не трябва да поемат плащания за покриване на фалитите на други страни. Предложението среща широка подкрепа, защото безспорно е вярно в контекста на политическите и правни ограничения в еврозоната. Освен това изглежда абсурдно Бундестага да одобри прехвърлянето на милиарди на Ирландия или Гърция, докато Германия съкращава социалните плащания в стремежа си да намали своя собствен бюджетен дефицит.
Освен клаузата „без спасяване“, второто противоречие е устойчивостта на вътрешните дисбаланси. Те се увеличават отново, в световен мащаб и в еврозоната, и още няма надежден политически план, който да ги ограничи. В края на миналата седмица от групата на 20-те водещи страни (Г-20) не успяха да се споразумеят за обща програма за справяне с дисбалансите. Авторът на анализа определя това като най-големия провал в икономическото управление в периода след глобалната икономическа криза.
Трансграничните дисбаланси се увеличават от триенето във финансовия сектор, посочва Мюнхау. Засега финансите и банковото дело остават националните индустрии, регламентирани на национално равнище, спасявани на национално равнище и с недостатъчна координация и споделяне на тежестта на европейско ниво.
Третият елемент на несъответствие в еврозоната е липсата на фискален съюз, дори и такъв с минимални правомощия. Дори и такъв обаче няма шанс на този етап, защото ще изисква такава мащабна промяна в договорите за Европейския съюз, която е трудно да се види как ще се извърши. Друго важно ограничение пред създаването на фискален съюз е позицията на Германия, за която политическият контрол върху фискалната политика е част от националния суверенитет, която не може да се прехвърля към Брюксел.
Така опасната комбинация „възможност за държавен фалит, трайни дисбаланси и отсъствие на фискален съюз“ изглежда неразрешима. Такава система обаче не може да просъществува, защото ако например се позволява фалит и големи дисбаланси, еврозоната ще се нуждае от фискален съюз, който да действа като „амортисьор“ на системните рискове. Така е в САЩ, където фискалният съюз прави вътрешните различия между отделните щати устойчиви.
В еврозоната обаче наличието на дисбаланси и въвеждането на възможността за държавен фалит би затруднила справянето с тежки кризи. Дисбалансите създават големи презгранични финансови потоци и при липса на централна финансова регулация тези потоци водят до нарушения във финансовия сектор, които в крайна сметка се превръщат в тежест за правителствата.
В крайна сметка при отсъствието на общ фискален амортисьор и без възможност за девалвация страните може да се окажат в ситуация, от която не могат да избягат без външна помощ. Това може би се случва в Ирландия сега, което е твърде опасно, защото в рамките на валутен съюз с разпръсната собственост над държавните задължения подобни кризи са силно заразни.
Следващият въпрос е дали това несъответствие може да бъде разрешено, например в Европейския съвет. Европейските лидери са въвели няколко специални мерки досега, но максималната структурна промяна, на която те са готови, е създаването на постоянен режим за решаване на кризи. За по-големи структурни промени на този етап повечето от страните не са подготвени.
При създаването на еврозоната залегна схващането, че всяка криза може да бъде решена с достатъчна финансова дисциплина. Гърция, Ирландия и Португалия обаче доказаха, че това не е така. Един паричен съюз може да съществува с някои противоречия, но само за кратко. Политиците са наясно, че рамката за управление на еврозоната е била недостатъчна още при въвеждането на еврото преди десет години, но никой не очакваше, че проблемите ще се проявят толкова скоро.
Всичко това показва, че създаването на фискален съюз става задължително условие за оцеляването на еврото в условията на система, която се основава на фалит и устойчиви икономически дисбаланси. И ако съобщението от Берлин и Брюксел е, че фискалният съюз е невъзможен, няма нищо изненадващо в това, че инвеститорите очакват разпадане на еврозоната на ядро и периферия.
08:19 | 14.09.22 г.