Трудно е да се намери някой, който се съмнява, че Федералният резерв ще отпусне нова голяма доза от спешни икономически стимули през следващия месец. По-голямата неизвестна е какво ще се случи след това, пише Financial Times.
На първо място може да се очаква, че инжектирането на повече ликвидност във финансовата система на САЩ ще предизвика нова вълна от спекулативна борсова търговия.
Според мениджъри на фондове, валутни стратези и дилъри по целия свят, следващият кръг на вливане на ликвидност от страна на Федералния резерв ще бъде силна движеща сила за цените на активите.
Курсовете на валутите и цените акциите, суровините и държавните облигации ще бъдат продиктувани от действията на една малка група от политици във Вашингтон. На финансовите пазари царят очаквания, че щатският долар, който се понижи рязко заради нарастващите очаквания на ново агресивно отпускане на ликвидност, може да поевтинее още.
Мохамед Ел-Ериан, който е главен изпълнителен директор на Pimco и инвестиционен стратег на един от най-големите облигационни фондове в света смята, че с течение на времето ефектът от политиката на Вашингтон ще доведе до поевтиняване на валутите спрямо суровините, което ще се отрази силно не само в цената на златото. „Случаят с долара е труден“, казва той. „За да може доларът да поевтинее, нещо друго трябва да поскъпне. Никой обаче не иска неговата валута да се повиши.“
Подробностите за това какво ще направи Федералният резерв, за да насърчи растежа на икономиката, са неясни на този етап. Според икономисти на Goldman Sachs мерките ще дойдат най-вероятно под формата на редовни месечни покупки на държавни ценни книжа за около 80 - 100 млрд. долара през следващите около шест месеца.
Някои анализатори допускат и шоковия за финансовите пазари вариант, при който Федералният резерв ще купи над 1 трлн. долара ДЦК за определен период. Този сценарий се случи в разгара на финансовата криза през 2008 и 2009 г., но се смята за по-малко вероятен на този етап.
Ефектът от стартирането на втора фаза от нестандартни мерки на паричната политика за излекуване на икономиката вече се усеща на валутните пазари. Много държави търсят начин ако не да спрат напълно, то поне да забавят поскъпването на своите валути срещу долара в момент, в който всяко инжектиране на ликвидност незабавно ще напусне САЩ и ще се насочи към останалата част от света, която не се нуждае от нея, посочва Ел-Ериан.
Спекулативният приток на капиталови потоци повиши валутните резерви на развиващите се държави в Азия с колосалните 172 млрд. долара през третото тримесечие, в сравнение с увеличение от 26 млрд. за второто, показват изчисления на JPMorgan.
В цяла Азия и Латинска Америка валутните дилъри смятат, че щатският долар ще продължи да отстъпва позиции, независимо от мащаба на действията на Федералния резерв. От някои хедж фондове например вече са започнали да заемат щатски долари и да купуват хонконгски, очаквайки корекция в курса скоро.
Що се отнася до държавния дълг на САЩ, Eл-Ериан казва, че като се има предвид вероятността за много бавен растеж на страната, доходност на 10-годишните държавни ценни книжа (ДЦК) от 2,5 до 2,75% изглежда справедлива. Той посочва също, че доходността на 30-годишните ДЦК е започнала да се покачва, което е знак, че очакванията на пазара за ефекта от инжектирането на пари са започнали да се променят и вече инвеститорите очакват инфлацията да се повиши, макар и на по-късен етап.
Промените в лихвените проценти по ДЦК с различен матуритет също така отразяват очакванията, че Фед ще концентрира своите покупки на пет до десетгодишни ДЦК, а не на 30-годишни ДЦК.
Кенет Рогоф, професор от Харвард и бивш главен икономист в Международния валутен фонд, смята, че Федералният резерв трябва да обяви желаната инфлация, да признае, че в резултат на предприетите по-агресивни мерки тя може да надхвърли целеното равнище, но и да се ангажира да действа агресивно, за да овладее инфлацията в случай, че тя излезе извън контрол.
„Важното е Фед да каже, че няма да спре с вливането на ликвидност, докато не се постигне целевата инфлация“, посочва той.
10:08 | 11.09.22 г.