САЩ са на път да обявят война на силния долар

Неспособността на световните лидери да се справят с дисбалансите в икономиката заплашва финансовата стабилност, пише в своя блог икономистът Тим Дай, цитиран от MarketWatch.

За кратко време през миналата година резкият спад в търговския дефицит на САЩ ни даде надежда, че дисбаланасите ще изчезнат. След като световната икономика се стабилизира обаче, те се завърнаха, изсмуквайки от щатската икономика толкова необходимите стимули.

В резултат на това може да станем свидетели на края на Бретън Уудс 2 – световният финансов ред, който бе установен от началото на 70-те години на 20 век.

И този край може да се окаже болезнен, понеже търсенето в САЩ се срина, писа през 2008 Брад Сетсър. Според него системата Бретън Уудс 2, в която Китай и износителките на петрол финансират САЩ, за да поддържат износа върви към своя край, поне временно.

Системата обаче се възроди, след като подобрението в щатския търговски дефицит бързо обърна посоката.

Бретън Уудс 2 просто смени формата си. Вместо да разчита на щатските финансови институции като посредници между чуждите спестители и американските домакинства, правителството на САЩ се зае с тази роля чрез дузина програми по време на финансовата криза.

Чакаше го обаче неприятна изненада. След двегодишно търсене на правилната комбинация от политики, американската икономика затъна под потенциалното си ниво, след като стимулите се пренесоха извън границите й. Възможността за плавно излизане от Бретън Уудс 2 бе пропиляна.

Как се стигна до това? Изключително силният долар обяснява съжителството на дефицит по текущата сметка и висока безработица. Изглежда има външно определена долна граница в реалната стойност на долара и ние сме близо до нея.

През годините американските ръководители с радост приемаха относителната стабилност на долара, пренебрегвайки съществуването на структурни последици от сляпото придържане към идеята за силен долар.

Годините на дефицит по текущата сметка – предизвикан не от търсенето на максимална възвращаемост от спестителите, а от чуждестранния публичен сектор, стремящ се да поддържа ръста в износа си – доведоха до американска икономика, която не може да произведе стоките, които гражданите й искат да потребяват.

Оттук дойдоха и насочването на стимулите към чужбина и растящият търговски дефицит, прокламиран като резултат от силно вътрешно търсене в САЩ, въпреки неудобната истина за ниското нетно създаване на работни места.

Саймън Джонсън отбелязва: „Основната причина за бавното възстановяване в САЩ са износът и доларът... Пазари, които преминават през остри кризи обикновено претърпяват рязка обезценка в реалния курс на валутата си, което ги прави свръх конкурентни, поне за известно време. Това улеснява заместването на вноса с местни стоки и услуги, и стимулира износа.”

Не трябва да подценяваме предизвикателствата, които съпътстват значителната обезценка на валутата. Ако това се случи твърде бързо, най-вероятният краткосрочен резултат ще бъде намаляване на дефицита по текущата сметка чрез свиване на вноса заради рязък спад на търсенето. Това би било най-малкото болезнено и не е най-доброто решение.

Сегашният път също не е решение: бавна и методична обезценка на долара. Засега резултатът е устойчива безработица в САЩ. В отговор политиците се насочват към грешната цел - свободната търговия.

С осъзнаването на двойния си мандат Федералният резерв се превръща в нов играч на сцената. Може би Бретън Уудс отива към своя край не защото чуждите правителствата не са склонни да поемат нарастващия валутен и лихвен риск или пък заради краха на частните посредници в САЩ, а защото системата доведе до опасност от дефлация в Америка.

Федералният резерв е готов да пусне пресата за печатане на пари, за да предотврати дефлацията. Но като страничен ефект от това ще бъде засегната политиката на силен долар. С две думи, Фед е на път да обяви война на Бретън Уудс 2.

Останалата част от света надава вой, че ниските лихви в развитите страни носят нежелано поскъпване на валутите на развиващите се държави. Вторите определено не искат края на Бретън Уудс 2. Чуждите централни банки изглеждат готови да се сражават с Фед, понеже не знаят друг път.

Когато се изправиш срещу Централната банка на САЩ обаче не те чака нищо добро. В случая, подозирам, че това означава разпадане в безпорядък на Бретън Уудс 2, тъй като няма съгласие относно правилата на играта в международните финанси, завършва Тим Дай.