Има ли смисъл от ново вливане на пари в икономиката?

Като се имат предвид възможните последици от поредния кръг на вливане на допълнителна ликвидност в икономиката, е трудно да се разбере защо толкова инвеститори очакват със задоволство новите мерки на централните банки за смекчаване на монетарната политика чрез покупките на финансови активи, пише в свой коментар за очакванията на пазара Wall Street Journal.

През август председателят на Федералния резерв Бен Бернанке специално подчерта, че икономическата активност в страната се е оказала по-слаба от очакваното. Със смела прямота той заяви, че Федералният резерв е готов да направи допълнителна интервенция, ако това се окаже необходимо. При наличието на близки до нулата основни лихвени проценти в много от развитите икономики покупките на ценни книжа са единствената алтернатива за парична интервенция.

Финансовите пазари реагираха мигновено на неговите думи. Щатският долар поевтинява оттогава насам и е загубил 8% срещу еврото, докато водещите борсови индекси в света поеха нагоре и през септември отбелязаха едно от най-силните си месечни представяния за тази година.

Пазарите на ценни книжа в момента обаче не изглеждат по начина, когато централните банки започнаха да вливат ликвидност в икономиката преди година и половина. Сега новата вълна от ликвидност няма да се насочи към развитите пазари на акции на облигации, както в началото на 2009 г., защото те далеч не са толкова евтини, както тогава.

Новосъздадените пари този път вероятно ще се влеят в суровини, акции от развиващите се икономики и високорискови облигации. Освен това вливането на ликвидност на финансовите пазари при сегашните обстоятелства ще увеличи спекулативното влияние, цените на суровините, а оттам и инфлацията.

Валутите на нововъзникващите икономики вероятно ще поскъпнат още повече заради силния приток на спекулативен капитал към тях, което ще засили напрежението на валутните пазари. Редица страни предприеха стъпки за интервенция, с която да овладеят поскъпването на местните валути, като в анализа на изданието се посочва, че броят на централните банки, които са направили това от август насам, е 25.

Новите „горещи пари“ освен това може да се насочат към най-рисковите активи на световния пазар на облигации, което е сред най-пагубните рискове пред световната икономика в този момент и с нищо няма да помогне за нейното балансиране и оздравяване.

Според анализатори основният проблем в момента е, че всички финансови активи се търгуват на базата на очаквания за ликвидността, а не на фундаментални показатели.

Важно е да се уточни, че преди да започне да налива ликвидност в икономиката, Федералният резерв на САЩ ще трябва да намали своята прогноза за БВП през следващата година и да обясни, че трябва да се прибегне до повече стимули, тъй като икономиката страда от недостатъчно растеж.

При това положение обаче компаниите няма да прибегнат до получаването на заеми или реализацията на мащабни инвестиционни проекти и наемане на хиляди нови служители, при положение че Федералният резерв преразглежда становището си за икономиката към по-лошо.

Ето защо допълнителните покупки на финансови активи от централните банки на фона на по-ниски прогнози за растеж няма да направят нищо за възстановяването на икономиката. Защото ликвидността в банковата система в момента страда от проблем с търсенето, а не с предлагането на пари.

И ако Федералният резерв, Японската централна банка и Английската централна банка разбират добре този проблем, това вероятно означава, че втората фаза на вливане на ликвидност ще бъде по-сдържана и мека като мащабност от първата. А това на свой ред означава, че голяма част от оптимизма на финансовите пазари през последните два месеца е бил прекален.