fallback

Ще помогнат ли днешните валутни интервенции на икономиката?

Единствено съвместна намеса на валутните пазари, с цел обезценка на долара, би могла да помогне на икономиката, според Economist

20:26 | 28.09.10 г. 2
Автор - снимка
Създател

Преди точно двадесет и пет години финансовите министри на САЩ, Япония, Франция Великобритания и Западна Германия провеждат среща в Ню Йорк, по време на която решават да се намесят заедно на валутните пазари, за да обезценят долара, с което да подпомогнат развитието на световната икономика.

Благодарение на координираните им действия доларът поевтинява чувствително с повече от 50% спрямо немската марка и йената до 1987 г. Намесата им все още се разглежда като най-забележителното международно валутно сътрудничество заради благотворния й ефект върху икономиката, пише The Economist.

Днес очакванията за валутна интервенция са също толкова много високи, както през 1985 г. Този път обаче действията в тази посока са едностранни и несъгласувани.

Това накара финансовия министър на Бразилия Гуидо Мантега да заяви, че светът се намира в международна валутна война заради отделните опити на редица страни да обезценят своите валути по едно и също време.

След последното си заседание на 21 септември Федералният резерв на САЩ загатна, че е готов да направи още, за да стимулира слабото икономическо възстановяване. Изгледите за ново разхлабване на монетарната политика понижиха долара рязко до най-ниските му нива от март през следващата седмица.

По-слабият долар означава по-силни чужди валути, като еврото достигна петмесечен връх спрямо американската валута в края на миналата седмица. Все повече държави обаче изглеждат решени да спрат поскъпването на своите валути. Япония например продаде около 2 трлн. йени (23,6 млрд. долара ) на 15 септември. Първата й намеса на валутните пазари през последните шест години дойдо, след като йената достигна най-високите си нива срещу долара от 1995 г.

Япония обаче не е единствената развита икономика, която се опитва да контролира своя валутен курс. През 15-те месеца до юни тази година Швейцарската централна банка увеличи четири пъти чуждестранните си валутни резерви до 219 млрд. долара в опита си да спре прекомерното поскъпване на франка.

Най-агресивно на валутните пазари обаче се намесва развиващия се свят. Китай е най-крайният случай – централната банка е натрупала 2,45 трлн. долара валутни резерви в решимостта си да поддържа курса на юана спрямо долара.

Другите развиващи страни също се намесват при прекомерно повишение на техните валути, макар и не така активно. Централната банка на Бразилия например купува средно по 1 млрд. долара всеки ден в периода от 13 до 16 септември, за да намали обменния курс на бразилския реал. Сингапур, Колумбия, Южна Корея и Тайван също предприеха стъпки за обезценка на валутите си през тази година.

Със забавянето на икономическия растеж обаче все повече анализатори се опасяват, че централните банки ще започнат да се съревновават за обезценка на валутите си в стремежа на държавите да получат по-голям дял от световната търговия за сметка на другите страни. Тази тенденция обаче може да засили опасността от въвеждането на протекционистични мерки.

Според оптимистите преследването на по-евтини валути ще се повлияе добре на икономиката. Един от аргументите е, че интервенциите могат да доведат след себе си рефлация. Ако централните банки печатат пари, за да спрат поскъпването на валутите си, тогава техните обменни курсове могат да се запазят на същото ниво, но световната икономика ще разполага със сериозен паричен ресурс междувременно.

Истината вероятно е някъде по средата. Въпреки че повечето правителства, които се месят на валутните пазари, имат една и съща цел, техните мотиви се различават. Китай от една страна защитава своите износители с фиксиран курс на юана спрямо долара. Благодарение на затворената си капиталова сметка и държавен контрол над местните банки, Китай е в състояние да купува големи количества долари без да предизвиква инфлация.

За повечето бързо развиващи се страни обаче намесата е продиктувана в по-голяма степен от желанието на правителствата да се справят с нестабилните капиталови потоци. Чрез осъществяването на интервенции развиващите се страни ограничават скоростта, с която чуждите капиталови потоци навлизат и местните валути поскъпват. Интервенциите обаче имат определена цена, като тяхната стерилизация става толкова по-скъпа, колкото повече резерви се купуват от централните банки. От друга страна ако интервенцията не се стерилизира, допълнителната ликвидност в икономиката засилва инфлацията.

В развитите икономики, където търсенето е слабо, а дефлацията е по-големият риск, нестерилизираната валутна интервенция е основен начин за справяне с дефлацията и прекалено скъпата валута. Благодарение на дефлацията в Япония сега йената се намира под средната си стойност от 1990 г. насам в реално изражение.

Единичната намеса на валутните пазари обаче е твърде рискована от политическа гледна точка. Тя не само създава опасност от протекционистка реакция, но и прави много по-трудни преговорите с Китай - страната, чийто валутен режим нарушава най-силно баланса в световната икономика. Богатият свят има нужда рефлация, но световната икономика се нуждае и от балансиране. А това изисква по-слаб долар. Финансовите министри на големите икономики признаха тази реалност преди 25 години. Време е и техните наследници от Г-20 да направят същото, заключава изданието.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:32 | 14.09.22 г.
fallback