Нагласите относно състоянието на икономиката се влошиха значително през последните няколко месеца, след като признаците за подобряване на пазара на труд в САЩ изчезнаха. На преден план излязоха нови съмнения за това дали икономиката на САЩ и Европа се е възстановила, или се е насочила към повторна рецесия през втората половина на годината.
Преди три месеца гръцката фискална криза създаде паника на финансовите пазари, а доларът и йената станаха предпочитани от инвеститорите активи заради сигурността, която им дават. Доларът се повиши благодарение на ролята си на световна резервна валута, която му даде безценно предимство в труден за финансовите пазари и рисковите активи период.
Щатската валута може да продължи възхода си през последните месеци на тази година заради тежащата несигурност пред развитието на икономиката. След последната среща на Федералния резерв на 10 август стана ясно, че щатската икономика губи своята скорост. На следващия ден доларът падна до 15-годишно дъно срещу йената, негова алтернатива сред сигурните активи.
Решението на Федералния резерв да купи държавни ценни книжа с освободилите се средства от изтекли ипотечни облигации бе скромна промяна в политиката на централната банка на САЩ, но показа ясно, че е все по-вероятно да се стигне ново разхлабване на паричната политика.
Прогнозите на експертите
Георги Иванов, който е финансов анализатор в БенчМарк Финанс, не изключва възможността до края на годината Федералният резерв да отпусне нови монетарни стимули за икономиката:
„Имайки предвид все по-засилващите се слухове за отпускане на нови финансови стимули от страна на Федералния резерв, няма да бъде изненадващо, ако до края на годината действително станем свидетели на подобна стъпка. Факт е, че през второто тримесечие на годината американската икономика забави темпа си на растеж, а в допълнение към това трите поредни месечни понижения на заетостта в САЩ могат да бъдат предпоставка за Фед да предприеме действия, насочени към стимулиране на потреблението.“
Той допълни, че досегашните монетарни стимули са имали благотворен ефект за финансовата система: „Видя се, че изкупуването на неликвидни активи от балансите на търговските банки в САЩ подобри финансовото им състояние и с това стимулира кредитирането на населението и бизнеса, затова смятам, че нова подобна стъпка би била логична от страна на щатската централна банка.“
Според него планираната в момента от правителството инфраструктурна реформа в САЩ ще помогне за намаляването на безработицата в страната и ако това действително стане факт, най-вероятно щатската икономика ще започне нов по-дългосрочен цикъл на растеж. Дотогава обаче интересът към безрисковите активи ще се запази и това ще помогне на долара да поскъпне срещу еврото до края на годината.
„Смятам, че щатският долар ще се възстанови от загубите, които натрупа спрямо еврото през последните три месеца, и в последното тримесечие на годината ще се върне към рекордните си за последните четири години стойности в подножието на 1,20“, посочи той пред Investor.bg.
Промяната на лихвите в еврозоната остава далеч през 2011 г.
За доброто представяне на долара срещу еврото ще помогне и проблемът със слабия растеж в някои от страните от еврозоната. Според Кирил Гарчев, който е главен валутен дилър в Булброкърс, изоставането на Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и Италия вързва ръцете на Европейската централна банка за скорошни промени в паричната политика в посока затягане:
„ЕЦБ се намира в малко по-различна ситуация, а пазарите дисконтираха известна нормализация в монетарната политика, която хипотеза обаче се подлага на тест, особено ако европейската икономика не успее да повтори представянето си от последните месеци. На преден план излизат структурните несъответствия между големите членове като Германия и т.нар. периферия, затруднения достъп до финансиране, както на корпоративно, така и на държавно ниво, поредното „експлодиране” на кредит спредовете и т.н. Последите официални коментари от централната банка сочат към предпазливост и оставят промяната на монетарната политика или лихвите далеч през 2011 г.“, прогнозира той.
Мирослав Козаров, брокер на ценни книжа в Адмирал Маркетс, очаква еврозоната да последва САЩ с нови мерки за стимулиране на икономиката:
„Относно ново разхлабване на паричната политика, може да се каже, че такова вече се наблюдава. Паричната помощ в размер на $350 милиарда, които администрацията на Обама отпуска за стимулиране на икономиката, e пример за това. В Европа също очаквам подобно действие, но на по-късен етап заради консервативността на институциите. Обикновено сме свикнали да наблюдаваме някакво действие първо в САЩ и едва след това и в Европа. Но е рано да се каже какви и под каква форма ще бъдат стимулите на Стария континент.“
Малка вероятност за повторна рецесия на този етап
Кирил Гарчев е категоричен, че „в обозримо бъдеще централните банки в САЩ, еврозоната, а още повече Япония, няма да предприемат каквито и да било стъпки по затягане на монетарната политика. Така наречените „exit strategies” ще са предмет на дебат едва през 2011 г. и то само при наличието на сигнали, че настоящата несигурна макро-среда започне да се подобрява“, посочва той.
Според него „рецесията с второ дъно е изключително рядко явление и все още вероятността за това е относително малка, което предполага по-скоро, че ниската инфлация и слабият растеж ще са ключови характеристики през 2011“.
Надпреварата между централните банки за евтина валута
Евтината валута изглежда ценно предимство в момент, когато търсенето е толкова оскъдно, а износът е най-добрата надежда за икономическо спасение на фона на големите бюджетни дефицити на страните. Мирослав Козаров посочва, че в борбата за евтина валута не трябва да се забравя, че валутният пазар не може лесно да се манипулира в дългосрочен план от която и да е от трите големи централни банки.
Неговото мнение се споделя и Георги Иванов: „Що се отнася до борбата за по-евтина валута от страна на Фед, ЕЦБ и ЯЦБ смятам, че самите институции имат слаби правомощия да повлияят директно върху курса на валутите им, най-малкото заради факта, че не разполагат с толкова голям финансов ресурс, че да предопределят един по-дългосрочен тренд на долара, еврото или йената. Разбира се, появата на коментари от страна на управителите на институциите почти винаги са повлиявали върху движенията в кросовете на тези валути, но ефектът от подобни вербални интервенции обикновено е краткотраен, ако не е съпроводен от някаква значима промяна в настроенията на пазарните участници.“
Свойството й на "спасителен актив" прави йената предпочитана валута
Той посочва йената като свой фаворит за последното тримесечие на годината: „Именно японската йена е един от фаворитите ми за следващите няколко месеца, особено ако несигурността на пазарните участници се увеличи в рамките на този период. Японската йена традиционно е свързвана със свойството й на "спасителен актив" и в период на по-слаб интерес към рискови активи нейното търсене се увеличава.“
Повишението на йената се подкрепя и от опитите на Китай да намали вложенията си в долари, които си проличаха от повишените покупки на японски държавни ценни книжа от Китайската централна банка. Кирил Гарчев смята, че поскъпването на йената и растящата вероятност от интервенция на Японската централна банка ще предложат „едни от най-интересните моменти на пазара през следващите седмици.“
Швейцарският франк също се отличи с доброто си представяне срещу еврото и долара през последните 3 месеца – той е напреднал с 13% срещу долара и с близо 7% срещу еврото. Според Георги Иванов „ако не станем свидетели на интервенция от страна на Швейцарската централна банка, която да спре поскъпването на франка, той също има потенциал да продължи доброто си представяне, особено срещу еврото, спрямо което в момента се намира на рекордно високи стойности“.
12:48 | 11.09.22 г.