Неудобни истини за паричната политика на Федералния резерв

Изгледите Федералният резерв да предприеме допълнителни мерки, с които да намали още повече и без това ниските лихвени проценти в САЩ, повдигат въпроса дали с подобни усилия може да се стимулира и занапред възстановяването, което вече губи сила заради липсата на потребителско търсене в страната.

Лошото състояние на американската икономика, независимо от всички парични и фискални стимули на Федералния резерв (Фед) и щатското правителство, засили очакванията за повторна рецесия, която се превърна в основна тема по време на тазгодишната пресконференция на Фед, която се състоя миналата седмица в Уайоминг.

По време на събитието председателят на Фед Бен Бернанке сигнализира, че е готов да започне отново да изкупува активи, в случай че американската икономика отслабне допълнително, пише Ройтерс.

Страховете дали вредите от подобни действия не надминават ползите обаче набират все повече сила, както в рамките на централната банка на САЩ, така и извън нея. Една от тревогите е, че може да се наложи да се изкупи много по-голяма сума от държавни облигации, за да се постигне същия ефект, както досега.

Това се дължи до голяма степен на това, че въздействието от по-меката парична политика на Фед идва най-вече от ефекта при обявяването им върху пазарните очаквания, а не от самите сделки с ценни книжа на откритите пазари.

Един пример за това колко слаб може да бъде ефектът от нестандартните мерки на Фед за разхлабване на паричната политика: според Лари Майер, бивш член на управителния съвет на Фед, неговите покупки на държавни ценни книжа (ДЦК) за 100 млрд. долара могат да доведат до спад на дългосрочните лихвени проценти от само 0,10 процентни пункта.

Когато Фед за първи път пристъпи към купуването на активи, известно като количествено облекчаване, заради финансовата криза, икономистите на Goldman Sachs оцениха, че сумата, която трябва да се влее в банковата система може да достигне 4-5 трлн. долара..Според Лари Майер оценките на Goldman Sachs са в съответствие с тези на служителите на Фед.

Въпреки това, централната банка се задоволи с по-малки покупки на ДЦК и ипотечни облигации за общо 1,5 трлн. долара, които повишиха баланса на Фед до 2,3 трлн. долара от предкризисните му нива от 850 млрд. долара.

Мерките обаче не доведоха до желания резултат, дори и заедно със стимулите на правителството за 800 млрд. долара. Според някои анализатори те са предотвратили далеч по-лошо развитие на икономиката, но според други с неефективността си ще причинят повторен спад. Безработицата в САЩ кръжи около 10% през последната една година, а производственият сектор, които помогна на икономиката да излезе от кризата, загуби темповете си на растеж през последния месец.

Проблемът се крие в това, че традиционните средства за подпомагане на икономиката са изразходвани. Големите бюджетни дефицити на правителството на свой ред правят повторния пакет фискални стимули за икономиката малко вероятен.

Федералният резерв междувременно твърди, че има достатъчно неща, които може да се направят за облекчение на условията на паричния пазар. По-рано през този месец от Фед обявиха, че ще започнат да използват приходите от падежирали ипотечни облигации, за да купуват повече ДЦК и предотвратят намаляване на банковите резерви по този начин.

Централната банка на САЩ също така твърди, че може да запази ниските лихвени проценти за по-дълъг период от време като плаща по-ниска лихва на банките за техните свръхрезерви. Бернанке също показа ясно, че купуването на държавни ценни е най-вероятният начин на действие в случай, че икономиката на страната кривне от предначертания курс.

Икономическото забавяне на САЩ обаче вече е факт, както стана ясно от данните за брутния вътрешен продукт на страната през второто тримесечие. Част от пазарните анализатори сега очакват отрицателен растеж през третото тримесечие, защото не вярват, че Федералният резерв разполага с инструменти, с които да промени икономическата активност в страната на този етап.