Канадският долар, австралийският долар и шведската крона печелят все повече популярност, след като инвеститорите потърсиха алтернатива на еврото, долара и йената на фона на дълговата криза в Европа и големия държавен дълг на САЩ, Япония и някои страни от еврозоната.
Централните банки са начело на тази тенденция. През първото тримесечие тези от тях, които обявяват своите валутни резерви, са увеличили дела на „другите валути“ в своите портфейли с рекордните 24,5 млрд. долара. Това са показали последните данни от проучването на японската банка Nomura, цитирани от Ройтерс.
По този начин делът на „другите валути“, без долар, евро и йена, в техните валутни резерви е бил 3,7 на сто през първото тримесечие на тази година спрямо 1,5% в началото на това десетилетие.
В категорията на „другите валути“ влизат тази на Канада, Австралия, Норвегия, Швеция и Нова Зеландия.
Според анализаторите на Nomura покупките на тези валути, които според тях са „новите убежища“, ще продължат да растат, докато централните банки преосмислят съдържанието на своите портфейли. Това според тях ще има много силно влияние върху техния обменен курс в продължение на много години именно заради малкия им относителен дял в резервите на централните банки.
Това обяснява отчасти устойчивостта на канадския долар през последните месеци въпреки спада в цените на суровините и акциите по целия свят, предизвикан от икономическите притеснения на инвеститорите.
От средата на август досега главните индекси на повечето фондови борси по света са паднали с около 10 на сто, а петролът е поевтинял с 8%. Канадският долар в същото време е отстъпил само с 2,6% спрямо щатския за същия период, понижавайки се до 1,0851 канадски долара за един щатски.
За сравнение нестабилността на финансовите пазари след фалита на Lehman Brothers в края на 2008 г. понижи курса на двойката USD/CAD до 1,3017 канадски за един щатски долар.
Според Дейвид Розенберг, главен икономист и валутен стратег в Gluskin Sheff, Канада е страната, която е спечелила от кредитната криза, откроявайки се като една от малкото стабилни икономики. Това според него прави канадския долар валутата, на която всеки инвеститор трябва да обърне внимание.
Нетният дълг на Канада се равнява на 32% от брутния й вътрешен продукт (БВП) и е най-ниският сред групата на седемте най-големи икономики в света. Япония в същото време има най-голям нетен дълг от 122% от БВП, а за САЩ той е 66% от БВП, по данни на Международния валутен фонд.
Валутите на по-малките развити икономики от Г-10 са по-ликвидни от тези на развиващите се икономики и следват по-плътно инфлацията, което ги прави добра алтернатива на традиционните валути убежища в периоди на икономическа несигурност.
Доброто състояние на публичните финанси на Канада, Австралия, Норвегия, Нова Зеландия и Швеция на свой ред прави техните държавни ценни книжа и валути извънредно привлекателни заради тревогите от големите държавни дългове на редица развити икономики.
Един от недостатъците на тези валути обаче е по-малкият размер на техните пазари на държавни ценни книжа (ДЦК), който ограничава дела им в резервите на централните банки.
Например пазарът на държавен дълг на Канада се оценява на 905,5 млрд. долара, а този на Австралия – на 228 млрд. долара. В същото време вътрешният пазар на американски държавен дълг е в размер на 9,5 трлн. долара, като е втори по-големина в света след този на Япония с 9,7 трлн. долара, съгласно данни на Банката за международни разплащания.
Според валутните стратези на Morgan Stanley ако централните банки отделят само 1% от резервите си за активи, деноминирани в австралийски долари, това ще се равнява на 74% от целия австралийски дълг, което означава, че няма как делът им да се увеличи. Канадският пазар на държавен дълг е малко по-голям, но също позволява не повече от 3% от валутните резерви на централните банки да са в канадски долари, защото това ще се равнява на 81% от местния пазар на ДЦК.
Според анализатори на RBC тези валути дават добра диверсификация на банките и са сигурно убежище, но по-ниската им ликвидност ще им пречи да заместят долара или йената.
Дебатите около статута на долара като резервна валута стават все по-разгорещени през последната една година, след като стимулите на американското правителство за икономиката увеличиха рязко бюджетния дефицит и държавния дълг на страната.
Очакванията, че щатската икономика ще забави темпото си на растеж към края на тази година засилиха още повече притесненията за дефицита на САЩ. В края на тази седмица излизат данните за БВП на САЩ през второто тримесечие, като според икономистите той е забавил темпото си на растеж до 2,5% спрямо 2,7% през първото тримесечие на тази година и 5,6% за последните три месеца на 2009 г.
Според анализатори въпреки голямата си ликвидност, пазарът на държавни ценни книжа в САЩ може и да не устои, в случай че само няколко централи банки започнат да намаляват активите си в долари.
19:34 | 09.09.22 г.