Производителите от България, Румъния, Полша и Унгария са изправени пред силен насрещен вятър заради значителното поскъпване на швейцарския франк. Причината за това е, че използваната като предимство слабост на франка за получаване на по-евтини кредити сега се превръща в много негативен фактор, се казва в анализ на немския вестник FAZ.
Икономическото развитие на страните от Източна Европа постепенно се стабилизира след острия спад от миналата година. Това обаче става бавно, а процесът е доста нестабилен.
В Полша през май бе отчетен ръст на индустриалното производство от 14 на сто на годишна база и страната се развива относително добре. Унгария също бележи подобрение на показателите след острия спад, но в България и Румъния индустриалното производство остава под натиск.
Предимството на кредитите в чужда валута...
От гледна точка на валутите, икономиките и производителите на Полша, Унгария и Румъния извличат полза от лекото отсъпление на паричните си единици спрямо еврото през последните седмици. Той обаче бива неутрализиран от негативните ефекти, породени от силното поскъпване на швейцарския франк.
През последната година франкът е поскъпнал с над 12% спрямо българския лев, с 15 на сто срещу леята, с 18 на сто срещу унгарския форинт и с 14 на сто спрямо полската злота.
Валутните движения на франка са доста важни, тъй като през последните години масовата еуфория от по-ниските лихви по кредитите в швейцарски франкове обхвана не само съседните на Швейцария държави, а и доста страни от Източна Европа.
В региона не винаги съществуваше възможност за изгодно рефинансиране в местна валута и затова предприятията и домакинствата често прибягваха до заеми в чужда валута. За повечето страни стана популярно да се теглят кредити във франкове заради по-ниските в сравнение с еврозоната линвени проценти.
... се превърна в огромен недостатък
В страни като Унгария и Румъния между 60 и 70 на сто от всички кредити за частния сектор са отпуснати в чужда валута. В Полша и България кредитирането също бе преобладаващо в чужда валута, макар и с не такъв превес, какъвто се отчита в другите две страни и Австрия.
Ниските лихви в чужбина със сигурност са привлекателни, но само тогава, когато валутният курс между паричните единици на двете страни остава стабилен, или тогава, когато местната валута поскъпне. Изкривените представи за риска доведоха тенденции преди финансовата криза да се използва комбинацията от поскъпващи местни валути и ниски лихви в чужбина.
При обратното движение – в случай на поевтиняване на местната валута, или както е в България – при поевтиняване на еврото, негативните ефекти са доста силни. Те се изразяват в това, че обслужването на кредитите става доста трудно, дори непосилно, и производителите или трябва да вдигат цените, или да излязат от пазара.
Дори финансовата криза не наруши тази тенденция, като тя започна да изчезва едва сега. Понеже швейцарският франк поскъпна, швейцарските банки се насочиха към ограничаване на рисковете и избягване на проблемните активи. Поради тази причина кредитите във франкове поскъпнаха за чуждестранните агенти.
Това оказа допълнителна подкрепа на курса на франка и се стигна до опитите на централната банка да се намеси на пазара и да спре поскъпването на валутата си. То обаче не спира, а това поставя под натиск развитието на Източна Европа и възстановяването от кризата.