Десетки курортни градчета в България се опитват да съживят традициите на страната в балнеотерапията и да привлекат заможни туристи. От черноморските курорти Албена и Поморие на запад до Велинград и на югозапад до Сандански нови луксозни хотели вече печелят популярност сред българи и чужденци с високо качество на услугите си, пише Ройтерс в материал за състоянието на спа сектора у нас.
Туризмът, който формира около 8% от БВП на страната, остава един от малкото източници на приходи от чужбина за най-бедната страна в ЕС, отбелязва агенцията. Приходите от чуждестранен туризъм миналата година останаха почти непроменени – 2,6 млрд. евро.
Слънчево време, добри цени
Преди падането на комунистическия режим през 1989 г. хора от скандинавските държави, бившият съветски блок и Близкия изток редовно посещаваха българските спа комплекси, които бяха специализирани в лечението на различни състояния от подагра до стерилитет.
През последното десетилетие обаче България се рекламираше предимно като евтина дестинация за летни и зимни почивки, като загърби разнообразните си природни ресурси.
Негативните последици от необузданото строителство в популярни ски и черноморски курорти принуди балканската страна да намери нови начини за привличане на туристи, като извади в центъра на вниманието спа курортите си и историческото си наследство.
Спа туризмът е привлякъл инвестиции за около 5,4 млрд. долара за последните пет години, по данни на Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Компании от Израел, Русия, Кувейт, Катар и Оман вече са направили инвестиции или са заявили интерес.
Предвид застаряващото население в Европа и наличността на целогодишни спа услуги правителството и бизнесът се надяват спа туризмът да се окаже движещата сила на сектора с годишен ръст от 10%.
„Като конкурентни предимства можем да предложим уникални минерални води, екологично чисти локации, добро съотношение цени-качество“, коментира зам.-министърът на икономиката Иво Маринов. „Потенциалът е огромен.“
Нужни са реклама, добри пътища
Индустрията днес се рекламира на изложения в Германия, Балканите, Израел и Русия.
За да открадне туристи от Чехия и Унгария обаче, които са най-големите конкуренти на България в Източна Европа в спа сектора, правителството трябва да започне да харчи повече за реклама и за ремонт на пътища, ж.п. линии и автобусен транспорт, се посочва в статията.
Зигрун Ланг, президент на Европейската спа асоциация, отбелязва, че богатите природни ресурси на България, дългите традиции в балнеотерапията и добре квалифицираните специалисти в сектора може да са без полза, ако страната не се рекламира.
„Това е страна с много възможности“, коментира Ланг пред агенцията. „Рекламата е най-важна, защото ако никой не знае, че имате отлични места, хората няма да дойдат.“
Правителството, избрано през юли миналата година, е отделило само 2 млн. евро за реклама на туризма тази година. За сравнение, съседна Гърция, която е затънала в дългове и е една от най-посещаваните туристически дестинации, е отделила 12 млн. евро.
Sanus per aquam*
Индустрията успя да промени общата погрешна представа в страната, че спа курортите са полезни само за по-възрастните хора с болки в ставите. Българите формират около 80% от посетителите на уелнес хотелите във високия сегмент. Хората на 30, 40 години се завръщат към минералните бани, за да се поддържат във форма.
Големият дял на българските туристи изглежда парадоксален за страна, в която средната месечна заплата е около 250 евро и на фона на икономическата криза. Мениджъри на хотели обясняват, че клиентите им са предимно заможни хора, чийто брой нарасна по-рано през десетилетието.
От спа индустрията смятат, че делът на туризма от БВП може да се удвои в следващите три години, ако България се наложи на европейския пазар като целогодишна дестинация, залагайки на спа и културен туризъм, които могат лесно да се комбинират.
„С това, което има, България може да се превърне в Мека за балнеологията“, казва Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма. „Но се нуждае от стратегия.“
*Здраве чрез вода (лат.)
03:52 | 05.09.22 г.