В последните 12 месеца депозитите на населението се увеличават с 2,9 млрд. лв. до 25,65 млрд. лв., или с 13%, което е двойно повече от средните лихви, които банките предлагат на вложителите. Това показва, че ръста на депозитите не е генеричен (на база на лихвите), а населението спестява допълнително.
БНБ обаче не предоставя директни данни дали тези депозити са на българи, или чужденци. По този начин новината, че гърци са изнесли 8 млрд. евро в чужби банки засили спекулациите, че българинът реално обеднява, а ръстът на депозитната база е ефект от вложения на чужденци.
Общо привлечените средства в банковата ни система към 28 февруари 2010 г. са 60,8 млрд. лв., като се увеличават с 642 млн. лв. за година. За 12 месеца обаче външният дълг на банките намалява с 2,07 млрд. лв. до 15,09 млрд. лв.
Тоест ако за 12 месеца банките не бяха връщали средства на чуждите си кредитори и депозанти, щяха да имат ръст на привлечените средства от 2,71 млрд. лв., което се равнява на сбора на общо привлечените средства и намаляването на външния дълг на банките.
Именно чуждестранните депозити намаляват с 1,77 млрд. лв., а други 300 млн. лв. е намалението на заемите, облигациите и другите инструменти.
За същите 12 месеца, когато чуждестранните вложения в българските банки намаляват с 2,07 млрд. лв., депозитите на населението се увеличават с 2,9 млрд. лв. (до 25,7 млрд. лв., което е много повече от кредитите на населението, които са за 16 млрд. лв. и почти не се увеличават)
Също за 12 месеца депозитите от кредитни институции (чужди, депозитите между българските банки се нетират при консолидацията) намаляват с 2,2 млрд. лв. до 8,8 млрд. лв.
Тоест от 15,09 млрд. лв. външен дълг на банките към 28 февруари 2010 г. само 8,8 млрд. лв. са към банки, другите са към фирми и граждани.
За последните 12 месеца депозитите на некредитни институции (фирми и държавни ведомства) се увеличават с 270 млн. лв.
Описаните тенденции българинът да спестява ударно са в сила и през февруари 2010 г., след като привлечените средства в банковата система се увеличават с 652 млн. лв. за месец, въпреки че банките са погасили външни задължения за 365 млн. лв. Тоест само за месец българските граждани и фирми са спестили нови 1,02 млрд. лв.
Предвид бързия спад на лихвите по депозитите (те са най-ниски от 15 месеца) може да се направят два извода. На първо място, банките привличат толкова много депозити на местния пазар и то при рязко понижаващите се лихви, че връщат част от депозитите на банките майки.
На второ място се налага изводът, че населението е намалило рязко потреблението си, като е превърнало спестяването и погасяването на кредити в самоцел. Това спомага за свития внос и пътувания в чужбина и съответно за положителния баланс по текущата сметка през февруари 2010 г. (за първи път през този месец от 1997 г. насам), както и спада на БВП у нас и последвалата го липса на възстановяване.
Подробните таблични данни за последните 12 месеца можете да видите тук.
17:53 | 06.09.22 г.