Анализът е изготвен за Investor.bg от Красен Йотов, макроикономист от Industry Watch
Предварителните (подлежащи на ревизия) данни от платежния баланс показват две интересни развития. От една страна, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България за първите два месеца на 2010 г. се свиват близо 20 пъти спрямо нивата отпреди година. От друга страна, през февруари тази година са отчетени отрицателни стойности на преките инвестиции.
При анализа на данните трябва да се има предвид, че статистическата грешка може да бъде доста съществена, още повече в период на отслабнал инвеститорски интерес.
Друг важен фактор, който може да доведе до прибързани заключения при сравнения с други страни, е неотчитането на ефекта на бизнес цикъла. България е сред страните, които последни влязоха в техническа рецесия – едва през първото тримесечие на 2009 г., когато кризата вече беше започнала да се проявява видимо в повечето страни-членки на ЕС (виж Графика 1).
Първите страни, които усетиха охлаждането на икономическата активност бяха балтийските републики, Ирландия и Исландия още в средата на 2008 г., докато повечето западно- и централноевропейски страни (с изключение на Полша) влязоха в рецесия през четвъртото тримесечие на 2008 г.
В България и Румъния свиването на реалния сектор започна със закъснение от около едно тримесечие спрямо еврозоната. Подобен лаг, макар и по-слабо изразен, съществува и при капиталовите потоци. По този начин в контекста на започващото в момента съживяване на световната икономика се създава измамното усещане, че инвеститорският интерес към България е много по-слаб отколкото е в други догонващи страни, в случай че не се отчете ефектът на бизнес цикъла.
Графика 1: Ефектът на бизнес цикъла (натиснете, за да видите в пълен размер)
Влияние, особено по отношение на ПЧИ, оказва и динамиката на пазара на недвижими имоти. България заедно с Ирландия и балтийските републики е сред страните с най-голям спад на жилищните цени на годишна база – около 26% годишно през първото тримесечие на 2010 г. Очакванията за допълнителна дефлация на реалните активи или задържане на цените около текущите им нива вероятно разколебават част от потенциалните чужди инвеститори в недвижима собственост.
Една от съществените разлики между България и други догонващи страни от ЕС е консервативната фискална политика в периода 2000-2009 г. Фискалната стабилност оказва положително влияние върху цената на външното финансиране и притока на чужди капитали. Средно за последното десетилетие България отчита бюджетен излишък от близо 1% от БВП, докато в рамките на същия период Румъния регистрира дефицити от средно около 3% от БВП. Само Естония успява да поддържа по-ниски нива на държавен дълг от България, докато паралелно с това регистрира подобни като размер фискални излишъци.
Ето защо е твърде вероятно влошаването на фискалната позиция на България и неочакваното удвояване на дефицита до 3,9% от БВП според европейската методология през 2009 г. да доведат до нарастване на рисковата премия за страната, а оттам и до увеличаване на желаната от чуждите инвеститори възвръщаемост от вложения в местната икономика, което би рефлектирало в допълнително отслабване на капиталовите потоци – ефект, който ще се проявява и в следващите няколко месеца.
Една от възможните причини за отрицателните преки инвестиции през февруари тази година е структурата на привлечените чужди капитали. През последните девет години най-голям инвеститорски интерес имаше към операциите с недвижими имоти и финансовия сектор, вложенията в които нарастваха средно с 44% и 28% годишно (виж Графика 2). Глобалната финансова криза оказва непропорционално силно влияние в посока свиване на тези дейности. По този начин част от чуждите инвеститори неминуемо са отчели нетна загуба от своите инвестиции в страната, което в крайна сметка се отразява върху агрегираните данни от платежния баланс.
Графика 2 (натиснете, за да видите в пълен размер)
Друга възможна причина за отрицателните преки инвестиции в страната е напускането на страната от някои чужди инвеститори, които разпродават придобитите в предкризисния период активи въпреки текущо ниските пазарни оценки. Част от купувачите на тези проблемни активи са местни фондове, разполагащи с ликвидни средства или достъп до заемен ресурс. Наличието на вторичен пазар на активи и възможност за „излизане” от инвестицията е важна предпоставка както за функционирането на финансовата система, така и за привличането и задържането на външни инвеститори в по-дългосрочен план.
Активността на правителството през последните месеци по „преследване на корумпираните”, което, от своя страна, често включва и разследвания за „икономически престъпления”, има спорен ефект върху сантимента на инвеститорите. От една страна, спазването на законите, прозрачността на работата на държавата и наказването на нарушителите на правилата са предпоставка за по-високо доверие в дадена икономика в дългосрочен план.
В същото време обаче трябва да се отчете, че инициативите към момента се ограничават до стартиране на действия от страна на изпълнителна власт и прокуратура, но все още без ефективни присъди. Много от разследванията намесват и сериозни (големи) чужди инвеститори, като това създава известна правна несигурност и риск от бъдещи преследвания. Последните намерения на правителството пък относно изплащането на дивиденти за дълъг период (вместо реинвестиране на печалбата и на практика увеличаване на капиталовото участие в местните дружества) – като случая с ЕРП-тата – директно биха намалили нетните преки инвестиции в отчетите, което пък ще влоши, макар и „на книга”, статистическите данни.
Фундаменталните фактори, които ще определят динамиката на преките чуждестранни инвестиции в страната в следващите няколко месеца и години, са свързани с подобрението на бизнес средата. България се класира на десето място от 27 страни в Източна Европа (в т.ч. бившите съветски републики) според доклада на Световната банка „Doing Business“, като изпреварва всички свои непосредствени съседи (Гърция, Турция, Румъния, Сърбия) с изключение на Македония по привлекателност на бизнес средата. В този ред на мисли, България е в по-добра изходна позиция за привличане на външен инвестиционен интерес от повечето свои регионални конкуренти, при условие че овладее бюджетния дефицит и избегне сценарий с фискална дестабилизация през 2010 г.
17:03 | 13.09.22 г.
