Правителството оповести цели 60 мерки за връзване на бюджета и излизане от кризата. Основната задача изглежда на пръв поглед изпълнена – фискалният ефект от мерките се оценява на 1,6 млрд. лв., тоест точно на колкото беше оценена дупката в бюджета.
Въпреки това поводи за притеснение има много. От една страна, дефицитът само за първите два месеца на годината е над 1,4 млрд. лв., което поставя сериозна въпросителна върху сметките на правителството за нужния ресурс. От друга страна, е много спорно, че така разписаните мерки ще имат очаквания фискален ефект. За капак на всичко някои от предложените политики, тези, насочени към заетостта например, звучат меко казано странно.
Във финалния документ на правителството има една водеща бюджетна и антикризисна мярка – ограничаването с 10% на текущите разходи на разпоредителите с бюджетни кредити. Нарастващите текущи разходи на администрацията са безспорен проблем и наличието на подобна мярка бе неизбежно. Едно такова повсеместно ограничаване с по 10% може и да не е най-добрият вариант, засягайки еднакво както ефективни, така и неефективни структури, но към момента е нужно. Наред с това може да се започне преглед на административните структури и на програмните бюджети, като там, където няма смисъл или резултат, да се действа по-решително. Фискалният ефект от ограничаването на административните разходи се оценява на 450 млн. лв., което, ако се действа без изключения, е достижимо.
Оттук нататък нещата стават по-сложни. Правителството налага огромни очаквания към някои приходоизточници – 500 млн. лв. от продажбата на вредни емисии и 250 млн. лв. от приватизация на миноритарни дялове.
Половин милиард от продажбата на вредни емисии, и то в рамките на година, звучи по-скоро пожелателно, отколкото сериозно. Не е дори ясно колко време ще ни е нужно, за да се подготвим за подобна търговия. Тук могат да се очакват сериозни разминавания между разчетите и реалните постъпления.
Пред приватизацията също има въпросителни. Не е ясно колко време ще отнеме подготовката и какъв ресурс ще се генерира. По принцип голяма част от приходите от приватизация следва да отиват в Сребърния фонд, но в случая явно се цели изцяло финансирането на текущи харчове. Подобна политика не може да бъде устойчива и не решава проблемите пред фиска.
Всъщност това са трите мерки с най-голям фискален ефект – ограничаване на разходите на администрацията, продажба на вредни емисии и приватизация. Последните две са много спорни като времева рамка и като краен ефект, нещо, което най-вероятно ще направи целия антикризисен пакет недостатъчен, за да покрие дупката в бюджета.
Наред с бюджетните мерки, впечатление правят и тези, насочени към пазара на труда. Във времена на криза нуждата от гъвкав пазар на труда е по-силна отвсякога, но не това е позицията на „тристранката“ – увеличаване на минималната работна заплата, ограничаване достъпа на чуждестранните работници, налагане на колективни трудови договори, допълнителни харчове за субсидирана заетост, система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и какво ли още не.
Това са направо плашещи мерки.
Казано накратко: 1) засега няма да се вдигат основни данъци, което е чудесно, но изисква допълнително орязване на разходи, ако искаме да балансираме бюджета; 2) съкращения в администрацията, които са крайно необходими, но недостатъчни само по себе си, за да балансират бюджета; 3) безумия на пазара на труда. Това са основните акценти, а изводите – бюджетът пак е под въпрос!
Петър Ганев е икономически експерт в Института за пазарна икономика
Още по темата:
А срок за изпълнение на мерките?
Фонд мениджърите песимистични за 60-те мерки на правителството
19:24 | 12.09.22 г.