Материалът е предложен от plamender (Пламен Дерменджиев), автор в категория "Бизнес" на Blog.bg
Начинът, по които бе постигнат ниския бюджетен дефицит у нас, вероятно ще създаде повече вреди, отколкото ползи. Недостатъчно добре обмислените действия на правителството въздействаха крайно негативно върху и без това слабата конкурентоспособност на Българската икономика.
За разлика от повечето държави в ЕС, където основен приоритет бе запазването на националната конкурентоспособност и смекчаване на негативните последици върху заетостта, у нас, както обикновено, основният приоритет бе политически. Утопия е да се мисли, че за страна като нашата, за 6 месеца можеш да извършиш необходимите реформи за да постигнеш устойчив балансиран бюджет. За всички вече е ясно, че регистрираният нисък бюджетен дефицит в края на 2009г. беше по-скоро ПР акция, отколкото ефективна фискална политика. Това, че този резултат ни е бил необходим, за да можем да кандидатстваме за ERM II, т.е. да влезем в „чакалнята” за въвеждане на еврото е несъстоятелно и е по-скоро оправдание за цената, която обществото вече плаща за тази ПР акция на правителството.
Балансиран бюджет – добро или зло?
В икономиката няма черно и бяло. В дадена ситуация една политика е ефикасна и ефективна в друга не. Обикновено ниският бюджетен дефицит означава, че разходите на правителството са под контрол. По-малките правителствени разходи, като процент от БВП, означават по-благоприятни условия за икономически растеж. Повечето изследванията на т.нар. „крива на Ран” (Rahn Curve)[1] емпирично доказват, че максималната ефективна точка на правителствените разходи е някъде между 15-25% от БВП.
У нас този процент е доста над 38%, ако към сметката включим и „замаскираните”, чрез държавните предприятия, разходи. До тук добре, но има едно допускане, че всичко това е вярно в условията на сравнително ефективен пазар и свободна конкуренция. В настоящите кризисни условия обаче, ниският бюджетен дефицит може да донесе повече вреди, отколкото ползи. Тук вече има значение, как този дефицит е постигнат и дали е устойчив.
Как постигнахме нисък бюджетен дефицит у нас?
Много лесно. Просто бюджета спря да плаща, забележете, дължими плащания. Получателите на тези плащания бяха обявени, едва ли не за мошеници, които са корумпирали, по един или друг начин представители на предишното правителство и въз основа на тази морална оценка се реши, ако им се плаща да е някъде през 2010г., а тези, които се съгласят на редукция от 10% да си получат първи парите. Формалното основание беше, че нямало пари в бюджета! Друг е въпроса, че над 1 млрд. лв. спят по сметки на държавни предприятия и такива с контролиращо държавно участие в няколко, явно близки до правителството, банки.
Що се отнася до бюджетния излишък, уж трупан за черни дни, той „спи” в БНБ и с него купуваме германски и други облигации, т.е. финансираме чужди икономики. Защо не намалихме бюджетния дефицит, чрез преструктуриране на гореспоменатите предприятия? Това, че правителството няма достатъчно административен капацитет, както сега е модерно да се казва, не е оправдание, а доказателство за недостатъчно ефективна икономическа политика. Един или двама макроикономисти, пък било то и от световна величина, нищо съществено не могат да направят, без добър оперативен екип зад гърба си.
Целта за постигане на балансиран бюджет беше правилна, но начините за постигането й бяха разочароващи. Спирането на всички плащания беше най-лесния начин за постигане на нисък, но не и устойчиво нисък бюджетен дефицит. Първото доказателство за това дойде през януари, когато правителството все пак почна частично да се разплаща, а бюджетния дефицит рязко нарасна.
Частният бизнес е обикновения заподозрян
Някак си не върви всички, имащи вземания на държавата, да бъдат поставени под общ знаменател. Вероятно има и некоректни, но едва ли всички са такива. Още повече, че и сега управляващите признават, „не е луд този, които яде баницата, а този, който му я дава”. Тогава правилата са били такива и те са измислени не от бизнеса, а от политиците. Ако искаш да работиш с държавата и общините, трябва да плащаш подкупи. Иначе си аут.
Нищо ново под слънцето. Тук се сещам за думите на един английски лорд, който по времето на един корупционен скандал във Великобритания беше казал, че „ако ние не подкупваме арабите, американците и французите ще правят бизнес с тях”. Явлението определено е порочно. Корупцията води до силно ограничаване на свободата на конкуренция и от там до неефективно разпределение на ресурсите. Достатъчно е да разгледаме някои корумпирани африкански държави, тънещи в мизерия, въпреки, че са богати на природни ресурси. В икономиката обаче има нещо по-страшно от корупцията и това е монопола, картелите и господстващото положение на държавата или на частни финансови конгломерати в цели отрасли и подотрасли.
Струваше ли си
в условията на безпрецедентна икономическа криза, държавата да се превръща в „лош” длъжник и по този начин реално да увеличи рисковите премии у нас. Ще кажете напротив, CDS на България паднаха от 700 на 200 пункта. И какво от това? Да не би лихвите по кредитите у нас да паднаха? Да не би да са се увеличили чуждите инвестиции или пък да се е отпушило кредитирането? Масово банките у нас не кредитират срещу вземания от държавата и общините. Това показва, че банките считат държавата за „лош” длъжник и оценят кредитния риск за твърде висок. Те очакват държавата значително да редуцира или просрочи плащанията си към бизнеса и то в такава степен, която прави редовното обслужване на задълженията невъзможно. Изводът е, че самите банки очакват клиентите им, имащи вземания от държавата, да изпаднат в неплатежоспособност.
Изпитващите затруднения предприятия ще започнат да продават, част или целия си бизнес на всяка цена, само и само да не изпаднат в несъстоятелност. Ще има и такива, които поради нарушена ликвидност ще обявят фалит и ще бъдат разпродадени. Въпросът е кой, предвид настоящата криза, може да си позволи да купува бизнеси „прецакани” и от държавата. Мисля си, че в момента кеш има само мафията и големи финансови конгломерати. И в двата случая, свободната конкуренция ще пострада значително. Малките и средните предприятия ще фалират, а бизнесът им ще бъде придобит от големи икономически или „сиви” структури. Пазарният дял на последните ще се увеличи, за сметка на този на малките и средните предприятия. Така след кризата има опасност да осъмнем с няколко икономически играча с господстващо, почти монополно влияние върху цели отрасли и подотрасли от националната икономика.
Не беше ли по-добре, въпреки слабия си административен капацитет, правителството да положи малко повече усилия и да идентифицира по-големите некоректни бенефициенти или ако това е била непосилна задача, да спре плащанията само към големи икономически конгломерати, такива, които обслужващите ги банки няма да си позволят да изоставят. Спирането обаче на дължими плащания към малки и средни фирми, в условията на тази икономическа криза, е грешка.
Първите резултатите вече са налице. Преобладаваща част от силно растящите просрочени задължения към банки са от малки и средни фирми и домакинства. Да сте чули някоя голяма компания у нас да е фалирала? Напротив, в условията на дълбока икономическа криза, тази силно рестриктивна фискална политика на държавата, им идва много добре. Те увеличават пазарните си дялове, като изкупуват бизнеса на малки и средни фирми изпаднали в затруднение. Създава се опасна предпоставка за ново преструктуриране на частния сектор у нас в посока на ограничаване на свободната конкуренция. Поуките от предишни кризи са ясни: оцеляват най-големите и тези близки до правителствата. Тези с голямо GR (government relations), както ги нарича руския олигарх Дерипаска.
Делът на малки и средни предприятия в БВП значително се свива, за сметка на увеличаването на този на големите икономически структури. Ако това продължи, ползата от приемането на еврото ще точно за тези структури и в много по-малка степен за крайния потребител.
10:19 | 14.09.22 г.