Трудно е да се говори за застаряването по позитивен начин в едно общество, което всячески се бори срещу ефектите от него. През последните години все повече доклади на правителства и международни организации предупреждават как броят на хората на възраст над 65 години съвсем скоро ще надмине този на младите под 15 години.
На стареенето на населението се гледа с негативизъм, защото, в комбинация с намаляващата раждаемост, то ще изправи пред големи предизвикателства пенсионната, здравна и социална система, както и производителността. Това обаче може да се избегне, ако държавата и бизнесът се подготвят навреме за промените, които ще настъпят в облика на икономиката.
Демографски преход с часовников механизъм
През 2009 г. България е на пето място в света по дял на хората на възраст над 65 години от цялото население на страната. Това показа последният доклад на ООН за застаряването на световното население. Европейската комисия на свой ред прогнозира, че след 50 години на всеки 100 работещи души в България ще се падат най-малко по 90 пенсионера.
Това означава, че разходите на държавата за пенсии, здравеопазване и социални услуги за възрастното население ще се увеличат значително. Това, в комбинация с намаляващия брой на хората, които работят и плащат осигуровки и данъци, ще създаде дефицит в социалните системи, ако се запази сегашният модел на пенсионно и социално осигуряване.
За да се покрие недостигът на средства, произтичащ от промяната във възрастовата структура на населението, ще се наложи идните поколения да плащат по-високи данъци и осигуровки, както и да се пенсионират по-късно.
Според Лъчезар Богданов, който е управляващ партньор в Industry Watch, застаряването на населението и свързаните с това тенденции на намаляване на заетостта, при равни други условия, винаги водят до по-ниско благосъстояние. Той уточнява, че при сегашния модел на солидарно пенсионно и здравно осигуряване, по-старо общество означава по-високи данъци за икономически активното население на страната.
Многобройните икономически (д)ефекти от застаряването на населението
„Застаряването на населението неизбежно ще доведе до преструктуриране на икономиката, като повече ресурс ще се насочи към тези сектори, които обслужват потреблението на по-възрастните, за сметка на останалите отрасли”, коментира за Investor.bg Лъчезар Богданов, като допълни, че възрастните хора обичайно ползват повече здравни услуги.
Това означава, че увеличаването на техния дял от населението и трудностите, които ще се усетят в държавните социални системи, ще създадат потенциал за развитие на компаниите, които предлагат услуги в областта на здравното, социално и пенсионното осигуряване. Това ще бъдат и секторите, в които недостигът на работна ръка ще се усети най-много.
Застаряването на населението ще превърне възрастните хора в най-голямата потребителска група, което ще промени предпочитанията и потребителските навици на пазара. Промяната ще се усети и на пазара на финансови услуги, защото хората в трета възраст често са по-малко склонни да поемат риск и залагат на инвестиции с по-ниска доходност.
Значението на новите технологии в ежедневието на възрастните хора
Многобройността на възрастното население, в комбинация с недостига на работна ръка, ще увеличат значително нуждата от т. нар. “welfare technologies”, или технологии, които помагат на възрастните хора да живеят по-активно, пълноценно и самостоятелно. Това прогнозират икономистите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Един интересен пример в това отношение са уебсайтовете, които дават възможност на пациенти, страдащи от сърдечни болести и диабет, да въвеждат сами резултатите от своите изследвания и да регулират самостоятелно своето лечение. По този начин се избягват честите визити в болницата, което спестява време на пациентите и лекарите.
Други примери за такива технологии, които вече представляват значителна част от износа на Дания, са бастуните и инвалидните колички с вграден GPS, дрехите с вградени биометрични сензори, които мерят кръвното налягане и други физически параметри, роботи за почистване на дома, автоматизираните „умни” къщи и софтуерните системи за сигнализация.
Колкото и нелепо да изглежда сега, тези иновативни продукти и технологии вероятно ще се превърнат в неразделна част от ежедневието на възрастните хора и техните близки в близко бъдеще. Пазарът се очаква да расте най-бързо в Европа, САЩ, Австралия, Китай, Индия и Бразилия, като Дания е един от лидерите в разработката и износа на такива продукти.
Разработките в тази област могат да намерят широко приложение в редица други обществени сектори като центровете за подпомагане на възрастни хора или хора с увреждания, детските градини и училищата. Иновациите в тази област в момента се финансират чрез проекта на Европейския съюз „PERSONA“, който разполага с бюджет от 11,6 млрд. евро.
Златната възраст и златната възможност за бизнеса в България
Според Лъчезар Богданов шансът за частния сектор в България се крие в обслужването на „вносни” пенсионери: „С други думи това означава възрастни хора от други страни, които получават доходи от собствените си социално-осигурителни системи или харчат натрупани лични спестявания в други икономики, да харчат пари за такива услуги в България.”
„Това означава българската икономика да успее да създаде качествени и евтини здравни услуги, социални грижи и „стил на живот”, които да бъдат предпочитани в сравнение с други алтернативи. Така тези пенсионери ще живеят с данъците, събирани в техните страни, но ще ги харчат България. Звучи цинично, но е факт”, поясни той.
По-голямата продължителност на живота е едно от най-ценните постижения на съвременното общество, което неминуемо ще промени облика на икономиката и начина, по който бизнесът и обществото функционират. Държавата и бизнесът могат да наблюдават пасивно как настъпва тази промяна или да се подготвят активно за предизвикателствата и възможностите, които тя ще донесе.
14:06 | 14.09.22 г.