Във връзка с публикуваната теза на блогъра biznesat, че максималният осигурителен праг от 2 000 лв. води до прогресивно облагане на хората с ниски и средни доходи, Investor.bg потърси мнението на анализатори по темата.
Ето и техните мнения:
Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch:
Осигурителният праг е обвързан с плащанията от държавата - обезщетения по майчинство, безработица, болнични, пенсии. Не е много ясно дали държавата може да финансира нарастването на плащанията - ако не успее (както сега става с тавана на пенсиите), възниква базов въпрос за доверието. Излиза, че осигуряването си е чист данък, т.е. плащаш без връзка с потенциалните ползи.
Георги Ангелов, главен икономист в Институт Отворено общество, основател на блога за икономика Ikonomika.org:
1. Не бива да се забравя, че осигуровките не са само приход за държавата, но и (бъдещ) разход - т.е. колкото повече осигуровки плаща един човек, толкова повече му дължи осигурителната система в случай на осигурително събитие (а ако осигурителната система е на дефицит, всички данъкоплатци покриват сметката). Повърхностното вглеждане в ставките и пропускането на детайлите води до изцяло погрешни изводи.
2. Осигурителната система е базирана на допускането, че хората няма сами да се сетят да се застраховат срещу безработица, злополука, пенсия, здравни рискове и пр. и затова държавата кара хората задължително да го направят. Т.е. осигурителната система осигурява някакво базово ниво на защита от съответните рискове - когато човек се пенсионира или е безработен, да има някакво базово ниво на доход, а не да умира от глад.
Понеже идеята е, че се осигурява базово ниво на защита, затова има максимален осигурителен доход. Ако човек се осигурява върху максимума от 2000 лева месечно, той ще получава 700-1000 лева пенсия месечно, която е съвсем достатъчно, за да осигури добър базов доход при пенсиониране и да не живее зле - което е целта на държавата. Оттам нататък, ако човек иска, може да спестява и повече, да си направи допълнителна пенсионна осигуровка, да си направи застраховка живот, да спестява в банка или във взаимен фонд. Това си е негов избор - ако иска да има повече пари при пенсиониране. Но целта на държавата е да осигури базовото ниво за всички.
В същото време идеята е, че нивото на изплащаните пенсии и обезщетения зависят от размера на направените вноски. Ако някой се осигурява върху 1500 лева, ще получи по-висока пенсия от някой, който се осигурява върху 400 лева. Това е важно, защото има връзка между това, което се плаща, и това, което се получава - т.е. има някакъв стимул да се осигуряваш върху по-висок доход.
Но ако някой се осигурява върху 7 хиляди лева месечно, например, той ще трябва да получава 3-4 хиляди лева пенсия или 4-5 хиляди лева обезщетение за майчинство, например, което е десетки пъти повече от средното ниво на пенсия или обезщетение. Това е безсмислено, защото идеята на държавата не е да изплаща огромни пенсии или обезщетения на хората с високи доходи - идеята е да им се осигури базово ниво на доход. Оттам-нататък всичко си е в техните ръце, ако искат по-висок от базовия доход, могат да спестяват повече.
3. На практика, дори да няма максимален осигурителен доход, при равни други условия в бюджета ще влязат минимални допълнителни средства - защото сравнително малко хора имат високи трудови доходи над 2000 лева. Т.е. няма как да има някакво намаление на осигуровките на средната класа и бедните с тези пари - просто защото тези пари са незначителни в абсолютна стойност.
В допълнение, условията не са равни - защото трудовите доходи могат да се прехвърлят като корпоративни доходи и да се облагат с 10% ставка. И това ще стане, ако има голям арбитраж между данъчно-осигурителното бреме и корпоративния данък. Т.е. най-вероятно приходите не само ще се увеличат малко, но най-вероятно въобще няма да се увеличат. Ако включим и много вероятния ефект на посивяване на доходите, най-вероятно приходите дори ще спаднат. Да не забравяме и динамичния ефект - като се има предвид колко страни с ниски плоски данъци има в региона, не е невъзможно да загубим и облагаема данъчна база.
Между другото имали сме години с 20, 30 или 40% пределна данъчна ставка за високите трудови доходи (вместо сегашната ставка от 10%) и в тези години приходите бяха по-ниски отколкото сега. Така че вместо да се фантазира, по-добре е да се погледнат данните. Вдигането на ставки не носи повече приходи - точно обратното, намалението на ставките води до повече приходи.
Затова по-разумно е да се намалят осигуровките, вместо да се увеличава максималният осигурителен доход. Точно това ще облекчи работещите, а не противопоставянето между различните групи.
Също така, положително влияние би имала една реформа в пенсионната и здравната система, която да допусне конкуренция и да се базира на капиталонатрупващ принцип и лични пенсионни и здравни сметки.
4. Трябва да се прави разлика между престъпно богати и честно богати. Защото престъпно богатите нито плащат данъци, нито плащат осигуровки, нито нещо друго (не съм чул някой наркодилър или мафиот, ограбил милиони, да плаща осигуровки). Ако се вдигне максималният осигурителен праг, от това ще пострадат честните - тези, които си декларират и си плащат задълженията.
Няма да пострадат мутрите и престъпниците, които въобще не плащат никакви данъци. Би било абсолютна изумителна глупост, ако омразата към мутри и престъпници доведе до утежняване на живота на честните предприемачи, които движат икономиката на България и които и в момента страдат от огромни пречки.
5. Заради намалението на осигуровките, данъка върху печалбата и данъка върху доходите всъщност притокът на капитали към страната се увеличи, инвестициите достигнаха рекордни стойности и бяха създадени стотици хиляди работни места. Така че е невярно да се твърди, че намалението на осигуровките и данъците били довели до изтичане на национален капитал - изцяло противоречи на данните. Всъщност националният капитал се увеличи в резултат на намалението на преките данъци. Обратно - когато имахме драстично по-високи данъчни ставки, националният капитал бягаше от страната, а чужди капитали не си и помисляха да идват (периодът на 90-те години).
6. Максималният осигурителен праг е разпространен и се прилага почти навсякъде по света, където има осигурителна система, финансирана от осигуровки. В някои страни дори се отива и към по-краен вариант - хората с високи доходи въобще са изключени от съответната осигурителна система, тъй като те очевидно могат и сами да се оправят и нямат нужда от държавна подкрепа. В Германия, например, хората с високи доходи не е задължително да внасят средства в държавната здравно-осигурителна система - а могат да си изберат друг начин, за да си гарантират здравно обслужване.
20:12 | 12.09.22 г.