Част от икономистите не виждат проблем в частния външен дълг, както и желаят държавата да харчи повече и да има дефицит, "защото целия свят това прави".
Аргументите, които се привеждат, са, че външният дълг е частен и не е проблем за държавата, а държавата може да си позволи дефицити, защото има нисък дълг.
Дали обаче е така? Частният външен дълг и бюджетните дефицити са несъвместими. Една страна може да има едно от двете, иначе цената, която плаща, става много висока.
Когато страната има дефицит (особено в условията на валутен борд, който е несъвместим с бюджетните дефицити), рискът й се повишава и обслужването на частния външен дълг се оскъпява. В допълнение кредитният рейтинг на страната бива намаляван и рефинансирането на частни кредити за България спира. Така например Дойче банк спря договорено финансиране за 200 млн. евро за Евролийз Ауто на Еврохолд България, просто защото рейтингът на България бе намален. Така че рискът от спиране и нерефинансиране на частното външно финансиране е осъществен факт в много случаи. Всеки дефицит, представляващ харчове за едва няколко стотин милиона лв., се връща като бумеранг върху цялата икономика, защото цялата икономика е обвързана пряко или косвено с външен дълг, било то чрез кредит към банка или чрез директен кредит от чужбина.
България има 37 млрд. евро брутен външен дълг и увеличение на лихвите по него дори само с 1% е 720 млн. лв. на година, което ще удари много повече икономиката отколкото бюджетен дефицит за тази сума, тъй като ще намали конкурентоспособността й.
Нещо повече, в последните години стабилната фискална политика (с излишъци) водеше в страната по 5 - 10 млрд. евро чужди инвестиции годишно, от които около 5 млрд. евро преки чужди инвестиции и други около 5 млрд. евро под формата на заеми.
Това са милиарди, които държавата в никой случай не може да замести (изхарчи), а евентуален дефицит, дори и малък, ще изгони тези пари.
Българският частен външен дълг е проблем според 56% от гласувалите в анкета на Investor.bg 941 читатели. 32% застъпват обратното мнение, а други 12% нямат мнение по темата.
Все още 76% подкрепят балансиран държавен бюджет или държавен бюджет с излишък, което е важен фактор за удържане на макроикономическата стабилност.
България вече има опасен външен дълг, бил той и частен, затова не може да си позволи екстрата бюджетен дефицит.
Нещо повече, когато се стремим към еврозоната, не може да имаме дефицит, тъй като той ще напомпа инфлацията и няма да покрием един от Маастрихтските критерии и най-вече ще събудим за европейците кошмара Гърция, която, бидейки в еврозоната, държи цяла Западна Европа като заложник на своите дефицити и външен дълг.
Влезем ли в еврозоната, лихвите по кредитите ще паднат, съответно обслужването на 37-те млрд. евро външен дълг ще стане доста по-евтино и бизнесът и населението ще имат средства за инвестиции и потребление, което ще донесе ДДС и оттам по-високи пенсии и държавни разходи.
Друг минус на бюджетните дефицити е ниската ефективност на държавните разходи и натоварването на данъкоплатеца.
Вместо бюджетен дефицит, държавните инвестиции в икономиката могат да бъдат направени чрез орязване на административните разходи на държавата, след като според експерти над 100 000 държавни служители са в повече.
Също така държавата вече вложи стотици милиони в АЕЦ Белене, което се оказа ненужно предвид факта, че Русия е готова да финансира проекта.
Държавата може да даде парите на тютюнопроизводителите, млекопроизводителите, по-големи субсидии за обработка на площ (т.нар. национални доплащания) и т.н. Държавата може да си купи скъпи тоалетни, супници и розови BMW както в министерствата на благоустройството и отбраната в предишните правителства. Правителството може да похарчи парите и за скъп дом на социалното осигуряване в Стара Загора, което е пародия, защото безработните ще подават документи в луксозна сграда.
Затова е по-добре държавата да не харчи и "да си прави сметката", защото и частният бизнес прави грешни инвестиции (видно навсякъде в условията на текущата криза), а държавата директно налива пари в бездънни ями, като изключим няколко проекта като магистрала Тракия, Софийкото метро, хидровъзел Цанков камък, тунелите на магистрала Струма при Дупница и още няколко, в които са били вложени средства в последните години.
Основните проблеми, произтичащи от частния външен дълг, са честата невъзможност за рефинансирането му и намалено търсене на стоки и услуги поради разходите за плащане на лихви. В допълнение тези лихви напускат икономиката на страната, а инвестициите, направени с главниците, се оказаха нерентабилни поради най-голямата криза от голямата депресия насам, която доведе до остър спад на активите, купувани с този дълг – недвижими имоти, хотели, производствени мощности. Също така много от частният външен дълг (потребителското кредитиране) е вложен в непроизводително оборудване като домакинско електрооборудване и леки автомобили, които се обезцяняват с десетки проценти още с излизането си от магазина.
Опасността от частния външен дълг беше да доведе до изостряне на кризата в страната (поради нерефинансиране на голяма част от него и увеличаване на лихвените разходи), което да предизвика остър икономически спад и политическо напрежение, което да рефлектира върху големи бюджетни дефицити (ако държавата бъде принудена от тълпата да спасява сектори) и загуба на макростабилността. Нарушената макростабилност щеше да доведе до увеличение на лихвите по частния външен дълг и така може да се влезе в спирала, от която излизането ще е много болезнено за редица социални слоеве, тоест крайно неприемливо и съответно неосъществимо. Ситуация, подобна на тази в Гърция в момента, а доскоро актуална в Унгария и Латвия.
Този риск обаче все повече намалява, след като световните финансови пазари се успокоиха и кризата отшумява, а общият платежен баланс за октомври е рекордно висок за 2009 г. или 254 млн. евро на база отпушване на паричните потоци от чужбина към България основно под формата на заеми и депозити в българските банки. В последните месеци правителството на България успя да се върне на пътеката на бюджетните излишъци, което намалява риска от макроикономическа нестабилност. Тоест бюджетен излишък от около 24 млн. лв. за ноември носи 10 пъти повече пари под формата на депозити и заеми за българската икономика.
„Големи бюджетни дефицити ще увеличат рисковатa премия за страната, което ще се прехвърли в по-скъп дълг за частните компании, а трябва да се има предвид, че частният външен дълг е близо 100% от БВП“, смята подуправителят на БНБ Калин Христов.
„Правителството не може да замени намалението на притока на преки външни инвестиции, тъй като за да стане това, трябва да се направи фискален дефицит от порядъка на 20% от БВП“, допълни Христов.
Управителят на БНБ Иван Искров, посочи, че "дефицити се правят лесно, а се компенсират трудно, като посочи, че за Гърция, която е в еврозоната, в момента застраховката от неплащане на дълга (CDS) в момента е 277 б.п. (2,77%), а за България тя е 233 б.п. (2,33%), което означава, че българският бизнес може да се финансира с половин процент по-евтино от гръцкия, въпреки че страната не е в еврозоната."
"При балансиран бюджет няма нужда от дългово финансиране, защото инвеститорите няма да вярват в балансирания бюджет, а правителството ще бъде под натиск да харчи", категоричен е икономистът Георги Ангелов.
"За да поддържа доверието в българската икономика и да влезе в еврозоната, България се нуждае не просто от стабилна фискална политика, но и от гаранции, че тази стабилност ще продължи и в бъдеще (Гърция показа, че може и да не продължи). Съответно, въвеждане на фискално правило, което ограничава харченето и не позволява бюджетни дефицити, би помогнало много. Наскоро Германия въведе подобно фискално правило и би било добре България да последва този пример (това ще помогне и да убедим Германия, че сме готови за еврозоната)", допълва Ангелов.
Плюсовете на частния външен дълг са, че осигурява така необходимия капитал за разработване на икономическия потенциал на България и за задържане на човешкия капитал в страната. След хиперинфлацията от 1996-1997 г. нивото на спестяванията у нас рязко намаля и те не са достатъчни да задоволят търсенето на финансиране.
Не трябва да се подценява и фактът, че основната част от частния външен дълг е между компаниите майки и поделенията им у нас, като майката кредитира местната компания и това е начинът да обезпечи финансово инвестицията си. Тоест не винаги чуждите компании инвестират чрез увеличение на собствения капитал на дъщерните компании, при което нямаше да се поражда частен външен дълг.
В момента брутният външен дълг е 109% от БВП, като основната част от него е частен външен дълг.
Брутният външен дълг възлиза на 36,558 млрд. евро в края на септември 2009 г. при 36,349 млрд. евро в края на септември 2008 г. В края на септември 2009 г. дългосрочните задължения са в размер на 24,159 млрд. евро, или 66,1% от дълга, а краткосрочните – 12,398 млрд. евро.
Най-голяма част от дълга са вътрешнофирменитето кредитиране на чуждите компании, което се е увеличило с 5,6% от началото на годината и с 9,1% на годишна база, за да достигне 14,071 млрд. евро, или 42% от БВП в края на септември 2009 г.
Външните задължения на банковия сектор възлизат на 8,138 млрд евро, или 24,3% от БВП. Те намаляват с 10,3% спрямо края на 2008 г. и с 9,1% на годишна база.
10:48 | 13.09.22 г.