Проектобюджетът за 2010 г. може да се определи като реален и страната ни скоро ще излезе от кризата, ако няма катаклизми в световен план, коментират пред БТА икономисти.
Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) може да се каже, че това е един положителен бюджет, макар и не толкова радикален, колкото е необходимо. Загатнаха се някои реформи, може би времето беше малко и много от потенциалните реформи останаха за следващата година, каза Ганев. Той посочи, че явно балансираният бюджет е бил основен приоритет на правителството.
Осигуровките можеха да бъдат намалени с по-голям процент, а в същото време - да има по-сериозно свиване на разходната част на бюджета и премахване на данъчните преференции в сектор „земеделие“ и по отношение на корпоративното облагане, коментира Ганев. Туризмът продължава да бъде облаган само със 7% ДДС, което изкривява потреблението и нагласите на хората, каза икономистът.
Може би една част от бетона, излят на българското Черноморие, се дължи именно на тези преференции, добави той.
Изпълнението на бюджет-2010 ще зависи до голяма степен от развитието на икономиката през втората половина на следващата година, но според мен това е реален бюджет, каза още Петър Ганев. Залагат се сериозни приходи от ДДС, които едва ли ще дойдат от по-висока икономическа активност при очакване, че икономиката ще се свие; по-скоро трябва да дойдат от по-висока събираемост на данъци и по-добра организация в приходната администрация, посочи икономическият експерт. Предизвикателство за тази администрация ще бъде да постигне заложените цели, добави той.
Изключително важно за България е да приеме еврото, а за да стане това, трябва страната ни да мине през валутния механизъм, заяви Ганев. Мисля, че вече отговаряме на условията, които се поставят, и най-вероятно през следващата година ще бъдат предприети официалните стъпки за влизане във валутния механизъм, каза той. Според него, ако нещата се развият добре, приемането ни в ЕRМ 2 ще се случи сравнително бързо, което ще отвори пътя ни към еврото.
Ганев отбеляза, че ниската инфлация и балансираният бюджет за следващата година са плюсове за приемането ни във валутния механизъм.
Моментът, в който икономиката отново започне да бележи ръст, няма да съвпадне с момента, в който ще спрем да виждаме проблеми, прогнозира Петър Ганев. Дори тенденцията на икономически спад да се обърне, ще продължава да има компании, които ще затварят заради просрочени задължения и съответно да съкращават хора, посочи експертът. Безработицата ще бъде проблемът, който най-трудно ще бъде преодолян. Намаляването на процента на безработица ще зависи от това колко нови инвеститори ще дойдат и колко нови начинания ще бъдат започнати в икономиката, смята икономическият експерт.
Проф. Гарабед Минасян, от Икономическия институт на БАН, коментира, че бързането да се влезе във валутния механизъм и в еврозоната не е най-доброто за България. Ние в момента не чувстваме неудобство от това, че нямаме евро в оборот, българският лев се радва на достатъчна стабилност, макар и условна, каза Минасян. Според него интерес от преминаване към еврото имат определен кръг от хора, натрупали в кратко време големи капитали. Те искат да обърнат капитала си в евро за по-голяма сигурност, посочи Минасян.
Ние така или иначе сме се задължили да преминем към еврозоната, това е записано в акта ни за приемане в ЕС и това ще стане, но не е препоръчително да се бърза, каза икономистът.
Според Минасян страната ни още не е готова да приеме еврото, защото ценовите равнища у нас не са се изравнили с тези в ЕС. Трябва да стигнем поне на равнище от две трети от ценовото равнище на Западна Европа, за да влезем в еврозоната, заяви Минасян. Той посочи, че ако Европейската централна банка заради нашето настояване реши да ни допусне до ЕRМ 2, ние може да се окажем като вечния студент и да останем в тази своеобразна „чакалня“ на еврозоната много повече от задължителните две години.
Според проф. Минасян трябва да повярваме, че ще има излизане от кризата. „Ние сме като хора, които щом е горещо, не можем да си представим, че може да дойдат дни с минусови температури, а когато е студено, си мислим, че никога не може да настъпят по-топли и хубави дни, каза Минасян. Същото се случва и с бюджета за следващата година и изобщо с поведението ни за икономическата криза“, обобщи той.
Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch, смята, че бюджетната политика не трябва да е антикризисна, а реформаторска. Не мисля, че работата на бюджета е да се бори с икономическата криза, каза Богданов. Не вярвам в централното планиране и във фискалните стимули, добави той. Това, което трябва да прави правителството като политика и планиране на разходи, е да се бори за ефективен публичен сектор и за оттегляне на правителството от работата на гражданите, каза Богданов.
Според него това означава да се приватизират максимално голям кръг дейности, които да не бъдат в публичния сектор, а да започнат да се предлагат по пазарен и конкурентен начин. Това е политиката на реформи, насочена към повече пазар, повече конкуренция и свобода, и съответно по-малко държавна намеса, административен контрол и регулация, заяви Богданов.
00:02 | 14.09.22 г.