Защо не трябва да се пипа фискалният резерв?

Напоследък набира скорост дебатът за това за какво да се използва натрупаният фискален резерв, който към днешна дата възлиза на 7,145 млрд. лева.

Вече и на неспециалистите им е ясно, че българската икономика е до голяма степен зависима от притока на чужди капитали, било то преки чуждестранни инвестиции или чуждестранни заеми.

Тъкмо на този приток се дължеше и икономическият бум на страната след въвеждането на борда до 2007-2008 година.

Тези капитали си имат цена, която се определя (и) спрямо рисковите характеристики на България, които, от своя страна, намират изражение в т. нар. Credit Default Swap (CDS) на страната. CDS е цената на защита от неплатежоспособност на страната и колкото по-висока стойност има, толкова страновият риск е по-висок.

В годините преди световната финансова криза застраховката от фалит на България бе евтина (котировките на CDS ниски, под 50 базисни пункта), тъй като рискът това да се случи бе малък (според инвеститорите в CDS).

В разгара на кризата петгодишният CDS скочи многократно до близо 700 пункта, така, както скочиха рисковите оценки и на другите страни в региона.

Чуждите инвеститори видяха повишение на риска от фалит на страната, въпреки че нивото на държавния дълг бе изключително ниско спрямо останалите страни – политика, която се оказа печеливша в условията на текущата сурова финансово-икономическа криза.

Това, което те търгуваха (спекулираха), бе евентуално падане на валутния борд, предвид и на това, че резервите на борда (Управление емисионно на БНБ) отчетоха спад от 4 млрд. лв. главно поради харченето на фискалния излишък.

Самото харчене на фискалния резерв за икономически стимули или депозиране в търговските банки е чиста монетарна политика, която принципите на валутния борд отричат.

Сега, когато финансовата криза в света поутихна и остана само икономическата, а резервите на БНБ се стабилизираха през последните месеци (дори увеличиха заради Специалните права на тираж от Международния валутен фонд), нивото на рисковата премия падна значително спрямо кризисните нива. В момента котировките на CDS са около 200 пункта.

По време на семинар във Виена изпълнителният директор на Райфайзенбанк (България) Момчил Андреев заяви, че тъкмо поради намаляването на премията за странови риск на България (CDS), лихвите по кредитите у нас ще започнат да намaляват до края на годината.

Публична информация е, че банките са презапасени с високо ликвидни активи. Към края на август по данни на БНБ паричните средства и паричните салда при централната банка са 5,6 млрд. лв. - почти толкова, колкото е фискалният резерв към днешна дата.

Следователно не е вярно, че банките намаляват кредитирането, защото нямат пари. Те не кредитират, защото в условията на икономическа криза липсват толкова рентабилни проекти, колкото преди нея, тоест рискът е голям.

Лихвените проценти по кредити и депозити са високи, не защото липсват пари в системата, а защото нивото на риска е повишено и едно евентуално депозиране на част от фискалния резерв няма да реши проблема с цената на ресурса (ако това е целта на самото депозиране).

Струва ли си да се увеличава излишно страновият риск на България (в резултат на понижаването на активите на емисионно на БНБ) и да се подкопава дългосрочната стабилност на страната заради реализирането на краткосрочни печалби чрез депозирането на част или целия резерв в търговските банки.

Нека си зададем още един въпрос - използването на фискалния резерв за икономически стимули, каквито идеи също има, ще има ли ефекта на оптимума за най-голяма полза за най-много хора. С огромната корупция в държавните институции и ниската им ефективност (производителност), отговорът е категорично не.

През август анализаторите на Елана Трейдинг в блога на посредника бяха изчислили, че ако държавните разходи бяха останали без промяна, спадът на икономиката през второто тримесечие щеше да бъде 6%, а не 4,8%.

Ефектът от държавните разходи обаче едва ли е усетен от по-голямата част от бизнеса и населението предвид корупционните практики и реално за тях спадът на БВП е 6 на сто.

Самият финансов министър преди време заяви, че мултипликаторът на държавните разходи е близък до нулата заради наличието на огромна по мащаби корупция.

Кризата в България никога не е била икономическа (въпреки че има икономически последствия), а структурна и институционална. Настоящата криза е внесена отвън, а не е част от нормалното икономическо развитие на българската икономика.

Вече и неспециалистите знаят какво трябва да се направи, но нека пак припомним това, което икономисти и анализатори отдавна повтарят:

1. Реформи; 2. Реформи; 3. Реформи.