Подобно на повечето страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) България бе засегната от глобалната криза главно по два начина: ограничено постъпление на чуждестранен капитал и понижено търсене на експортни стоки. Това сочи анализ за българската икономика на инвестиционната компания Oriens, предоставен на Investor.bg. Oriens има дейност в България, Румъния и Унгария.
Според базовия сценарий през 2009 г. икономиката ще се свие с 3,9%. Въпреки това един по-рязък спад на инвестициите може да доведе до по-сериозна рецесия. Поради силната си зависимост от Западна Европа, българската икономика ще се върне към ръст чак след като 15-те стари членки в ЕС започнат да се възстановяват.
Дори и след този период обаче ръстът на страната няма да си възвърне темповете от преди кризата, които бяха тласкани от евтин чуждестранен капитал. В този контекст наред с непосредствените предизвикателства от понижаващи се приходи в бюджета и намиране на подходящ изход от валутния борд, които стоят пред новото правителство, то ще бъде оценявано и на базата на своята способност да подобри качеството на работа на институциите, благодарение на което страната би могла да привлече чужди капитали и да отключи потенциала за ръст на българската икономика.
Нова глобална среда за икономиките в ЦИЕ
Глобалната икономика се намира в най-тежката рецесия от 30-те години на миналия век насам, като спадът изглежда дори още по-остър за ЕС. Благодарение на правителствените мерки за стимулиране на икономиката някои от водещите страни може да отчетат минимален ръст през 2010 г.
Въпреки това 15-те стари членки на блока вероятно ще бъдат в затруднено положение още известно време. Те формират около 70% от капиталовите постъпления и търсенето на експортни стоки за ЦИЕ и в частност България.
Ерата на евтиното финансиране и растящото експортно търсене в глобален план е вече в миналото, което води до значителни негативни последици за факторите за растеж на икономиките в ЦИЕ. В сравнение с периода преди кризата ЦИЕ ще бъде изправена пред по-високи разходи за финансиране, което от своя страна ще бъде значително по-ограничено.
Темповете, с които ЦИЕ ще скъсява икономическата разлика със Западна Европа, ще се забавят поради намалелите постъпления на капитал от 15-те стари членки на ЕС. Икономическият ръст ще бъде по-слаб в сравнение с прогнозите и това, което мнозина очакваха да бъде просто едно препятствие по пътя, ще се окаже една изцяло нова реалност с тежки последици за ЦИЕ, сочи анализът.
Пречки пред модела за ръст на България
Всички тези фактори оказват значително негативно влияние и върху перспективите пред българската икономика в дългосрочен план. Със сегашната структура на икономиката реален ръст от 6-7% е възможен единствено при малко вероятния сценарий, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) ще останат на нива от 16-20% от БВП. По изчисления на Oriens с ПЧИ от 8% от БВП, което бе нормалното ниво за ЦИЕ през 90-те години, българската икономика ще расте с не повече от 3%. При все това не е невероятно страната да привлича дори още по-малко инвестиции, което означава, че икономиката ще бъде в стагнация в продължение на години.
Както останалата част от ЦИЕ българската икономика отчете двуцифрен спад в износа поради намалялото търсене от Западна Европа. На теория валутният борд, в комбинация с по-висока инфлация от средната за ЕС, ще окаже негативен ефект върху конкурентоспособността на българския износ. Тази зависимост може да се засили още повече поради някои негативни промени в глобалната обстановка.
Положителното е, че българският износ е сравнително по-диверсифициран и насочен към сектори, които са по-слабо интегрирани в производствените вериги на територията на ЕС. Суровините, реалните активи и леката промишленост, които формират около две трети от българския износ в сравнение с една трета за Унгария и Словакия, имат по-голям шанс за възстановяване в сравнение с други видове производства в Централна Европа.
Като цяло двата ключови фактора за икономически ръст в ЦИЕ ще претърпят основна трансформация. Много от страните трябва да преосмислят своите модели за ръст, което важи с особена сила за България.
Основен сценарий – рецесия
България се намира в рецесия с очакван спад на БВП от 3,9% за 2009 г. поради негативния ефект от понижените инвестиции и ограничения ръст на потреблението, което частично се компенсира от увеличени правителствени разходи. Едно по-голямо понижение на ПЧИ и банковото кредитиране обаче би могло да доведе до 6-7% спад. В зависимост от възстановяването на Западна Европа България е възможно да отчете минимален ръст от 0,4% през 2010 г.
Основният сценарий е базиран на 40% спад в ПЧИ през 2009 г. и 20-25% спад в новите банкови заеми за корпоративния сектор, или намаление от 5,4 млрд. евро през 2009 г. в сравнение с 2008 г.
Наред с това потреблението ще допринася по-малко за ръста на БВП в сравнение с предишните години. България излезе от периода на бум в потреблението между 2005 и 2008 г., провокиран от значителен ръст в средната заплата, заетостта и банковото кредитиране. С неизбежния спад на тези три фактора ръстът в потреблението на домакинствата вероятно ще бъде ограничен до 0,3-0,5% през 2009 г.
Правителствените финансови стимули и финансирането от ЕС и други международни институции ще допринесат с около 3,6 млрд. евро за стимулиране на икономическия ръст, което е крайно недостатъчно да компенсира дефицита.
Според най-оптимистичния сценарий правителствените стимули през 2009 г. ще достигнат 1,5 млрд. евро чрез допълнителни бюджетни разходи и мерки като евтино кредитиране чрез Българската банка за развитие.
Размерът на помощта от институции като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще достигнат 500-800 млн. евро. Еврофондовете, заедно с други стимули, може да възлязат на 800 млн. евро. Въпреки това ефектът от тези средства ще зависи от способността на България да ги усвои и използва пълноценно, в което България досега не успя да покаже особени успехи.
Българската икономика до голяма степен е базирана на износа, който формира 71% от БВП на страната, в сравнение с 69% за Словакия, 88% за Унгария и едва 38% за Румъния.
Въпреки значителния спад в износа негативният търговски баланс на България тази година се очаква да се подобри до -10% в резултат на дори още по-големия спад във вноса. В резултат на това, като цяло, влиянието на нетния износ върху ръста на БВП ще бъде положително в сравнение с предходните години, въпреки че много малко анализатори биха намерили утеха в този факт, пише в анализа.
Непосредствени предизвикателства пред новото правителство
Новото правителство трябва да реши няколко спешни и тежки задачи като овладяване на бюджета и намиране на подходящ изход от валутния борд.
Българският бюджет за 2009 г. е базиран на очаквания за икономически ръст, но рецесията доведе до значителен спад в бюджетните приходи, съпроводен с двуцифрен ръст на разходите. В този смисъл България е изправена пред риск от бюджетен дефицит за 2009 г., което ще доведе до необходимостта от преговори с Международния валутен фонд и други международни финансови институции. Сравнително „здравословното“ ниво на задлъжнялост на България означава, че страната може да усвои необходимите (според изчисленията на Oriens) помощни средства от 0,8-1,3 млрд. евро, съпроводено с малко увеличение на държавния дълг до 16% от БВП (от 12% в момента). Същевременно, ако се стигне до затягане на бюджетните разходи, това ще окаже още по-негативен ефект върху БВП.
Другото предизвикателство е валутният борд. За България е разумно да намери приемлива стратегия за излизане от борда възможно по-скоро, без обаче да се излага на опасност финансовата стабилност на страната. Въпреки положителната си роля за стабилността бордът играе една огромна негативна роля: той пренася всеки външен шок директно върху реалната икономика. Това е особено забележимо при инвестициите (ограничено финансиране) и износа (влошени условия за търговия), което води до дори още по-понижени възможности за ръст.
Със задаващото се въвеждане на механизма ERM2 и последващото членство в еврозоната за страните от ЦИЕ, България би трябвало да е в състояние да избегне един травматичен изход от валутния борд.
Членството в ERM2 е на практика политическо решение и зависи от успешните преговори със съответните институции в ЕС. Предвид кризата България би трябвало да бъде допусната до ERM2 през 2009 или 2010 г. Членството в еврозоната е малко вероятно през следващите 3-4 години, но страната би трябвало да има ясна стратегия за присъединяване в даден момент. Процесът може да бъде ускорен, ако се намери работещо решение за балтийските страни, които бяха изложени в особено висока степен на негативите от функциониране в условията на валутен борд.
В настоящия момент вероятността за незабавно излизане от валутния борд изглежда малка и би била пагубна за стабилността на финансовата система. Наред с това идеята за едностранно въвеждане на еврото, която на пръв поглед изглежда икономически логична, е политически невъзможна поради негативната позиция на Европейската централна банка относно подобен вид членство чрез „евроизация“.
Нов модел за ръст
Въпреки това основното политическо предизвикателство е моделът за растеж на страната, който досега до голяма степен бе пасивен, разчитащ на чуждестранни капитали. Това води до необходимостта да се търси нов модел за ръст. В случай че не бъде направена промяна, страната ще спре да скъсява икономическата разлика със Западна Европа, а икономиката й ще стагнира в продължение на години.
Продуктивността на българската икономика е най-ниска в ЕС (36% от средното за Европа), като в това отношение тя отбеляза сравнително малък напредък през последните седем години (от 30% на 36%). Наред с това тя е на последно място по отношение на енергийна ефективност в ЕС. Равностойността на еднократния резерв, който се крие в повишаване на енергийната ефективност, е 1,5-2 млрд. евро, или около 5% от БВП.
Наред с това общопризнат факт е, че сегашното състояние на пътната инфраструктура на страната е основна пречка за ръст в производството и производителността. За реализирането на този неусвоен потенциал обаче са необходими допълнителни чуждестранни капитали и по-ефективно усвояване на средствата от ЕС. За да може по-успешно да привлича капитал в период на изключително ограничено финансиране, България трябва да гарантира стабилност, да реализира продажбата на някои активи (като земя и суровини) и да подобри оперативното качество на институциите, което би увеличило безрисковата възвръщаемост на инвестициите.
Еврофондовете биха могли да бъдат значим източник на финансиране. Въпреки това, ако не се усвояват пълноценно (т.е. без адекватната роля на институциите), те може само да влошат нещата – т. нар. „холандска болест“. Ако средствата не се усвояват целесъобразно, те може да доведат до увеличение на цените и на заплатите, докато производителността остава ниска, което би засегнало конкурентоспособността на страната, водейки до висока безработица. Има няколко показателни примера за опасността от „холандска болест“, породена от постъпления на еврофондове, най-вече Испания, която поддържаше двуцифрена безработица през 80-те и 90-те години.
Независимо колко умело България привлича нови чуждестранни средства, малко вероятно е те да бъдат на нивата от последните години. Затова страната трябва да се възползва от потенциала за ръст чрез подобряване на производителността.
Пред това обаче стоят редица пречки. Най-съществена от тях е фактът, че досега българското правителство не съумя да намери модел за добавена стойност в икономиката, особено в области, които биха стимулирали конкуренцията в многобройните олигополистични сектори на страната и биха дали възможност за пренос на ноухау от компаниите с чуждестранна собственост към българския бизнес. Без тези мерки в страната ще функционират две икономики: едната за чужденци и за малкото българи и български бизнеси с подходящи контакти, и друга за малките и средни предприятия.
В крайна сметка бъдещият ръст на България зависи от способността й да въведе реални реформи в начина, по който функционират институциите, с други думи: способността на държавата да третира всички страни в икономиката като равни в името на националното благо, както и способността й да въведе мерките, които е запланувала.
Исторически доказано е, че съществува тясна и предсказуема корелация между качеството на институциите и нивото на БВП на човек от населението. Прагът от 15 хил. долара представлява границата, след която ръстът става дори още по-силно зависим от качеството на институциите.
България е близо до точката, след която страната е малко възможно да расте, освен ако постепенно не започне да подобрява качеството на институциите, което ще бъде основният фактор, според който новото правителство ще бъде оценявано, смятат от компанията.
Вижте интервюто с Кристиян Орбан, управляващ партньор в Oriens
23:43 | 09.09.22 г.