Въпреки разнопосочните данни за икономическото развитие в средносрочен план за Централна и Източна Европа (ЦИЕ), и в частност за България, някои анализатори смятат, че страната ни може да е сред онези икономики, които ще се представят сравнително по-добре и ще водят възстановяването в региона.
Икономисти вече забелязват няколко пламъчета надежда за европейската икономика през последните седмици. Въпреки това редица коментатори се питат дали тези пламъчета не са просто отблясъци от жарта на прегорялата икономика, или наистина са искри от пламък, който ще се засилва през останалата част от годината.
Анализ на консултантската компания Cushman & Wakefield сочи, че България е сред страните, които са отчели сравнително по-ниско понижение на сентимента в икономиката от своята най-висока точка досега, който е спаднал с 37% в сравнение с близо 70% в Словения, която е била най-тежко засегната. Наред с това обаче страната ни е една от едва пет икономики сред 23 изследвани пазара, която не е регистрирала никакво подобрение в нагласите за икономическото развитие. Известни положителни тенденции у нас се наблюдават в производствения сектор и минимални – в този на услугите.
От компанията смятат, че сравнително слабата експортна активност и намаляващите преки чуждестранни инвестиции у нас ще засегнат икономиката, която ще отчете отрицателен ръст от 2,6% през 2009 г. и минимално повишение на БВП от 0,7% през 2010 г. Според анализа известен потенциален стимул може да се очаква от държавните инвестиции и еврофондовете.
Изтокът спрямо Запада
Въпреки някои подобрени индикатори прогнозите за повечето европейски икономики продължават да се влошават, като сега очакваният ръст на БВП за 2009 г. за Западна Европа, като цяло, е 3,7%, докато прогнозите за Източна Европа са се понижили под тези за Запада за пръв път от 1998 г. насам с очакване за спад в БВП средно от 3,8%.
Тези влошени очаквания обаче вероятно се дължат в по-голяма степен на по-лошо от очакваното първо тримесечие отколкото на прогнозите за оставащите тримесечия на годината, смятат от компанията. Анализаторите очакват, че прогнозите ще започнат да се подобряват в близкото бъдеще, както това вече се забелязва във Великобритания.
В краткосрочен план по-силно представяне сред по-зрелите икономики се очаква за Гърция, Норвегия и Франция, както и за Полша, Чехия, следвани от Словакия и България за Източна Европа. Прогнозите за ръст обаче започват да се поляризират за различните икономики и разликите ще се задълбочават от година на година.
Франция например, която е в по-добра позиция за възстановяване сред икономиките в еврозоната поради стабилното си потребление, вероятно ще регистрира по-слабо подобрение през 2011 г. в сравнение с Германия. Последната, която тази година се нарежда на едно от крайните места, може би има по-голям потенциал да възвърне икономическата си мощ, след като веднъж възстановяването започне и еврото възстанови своята конкурентоспособност.
Италия остава, до известна степен, загадка, в условията на спадаща конкурентоспособност и по-слабо производство. Испания също е отчела подобрение в прогнозните икономически индикатори, но и при нея възстановяването вероятно ще се забави предвид понижената конкурентоспособност, ръста в безработицата и спада в търсенето.
За сравнение, Великобритания и скандинавските пазари, водени от Норвегия, може би ще отчетат по-ранно и по-стабилно възстановяване, което донякъде се дължи на факта, че те бяха сред първите, които регистрираха спадове.
В ЦИЕ Полша е в по-добра позиция за ръст в сравнение с останалите пазари поради мащаба на нейния пазар, дълговата позиция и по-малката зависимост от износ. Чехия също е сред по-стабилните икономики, но е уязвима от зависимостта си от търсенето от страна на Западна Европа.
Междувременно Русия се намира в период на остра рецесия. Въпреки това с помощта на по-високите цени на суровините и намесата от страна на правителството тя също вероятно ще отчете първи признаци на възстановяване до края на годината.
Унгария и балтийските страни са изправени пред продължителен период на корекция, докато се мъчат да ограничат бюджетните си дефицити.
Въпреки че Изтокът може да възвърне своето предимство пред Запада по отношение на потенциал за икономически ръст, различията в темповете на развитие в отделните пазари вероятно ще се задълбочават през следващите години.
Основателен или прибързан оптимизъм?
Компанията дава пример с търсене в Google, според което през последните месеци се забелязва изразено увеличение на броя на статиите, в които се говори за подобряване на икономиката, съпроводено със спад на тези, които описват пораженията от рецесията.
Въпреки това няколко месеца са кратък период за всяка наука и още повече за икономиката. Наред с това данните за стабилизация и още повече за възстановяване са недостатъчни и примесени с редица други не толкова оптимистични за различните икономики.
Всяко възстановяване обаче трябва да започне от някъде, се казва в анализа. Доколкото могат да се правят обобщения за един изключително разнообразен икономически пейзаж в Европа, данните за подобрението се основават главно на два фактора: отслабване на темповете на спад и по-забележимо – на подобрение на прогнозните индикатори, въпреки че изходната позиция е много ниска.
Положителните индикатори се срещат по-често в Западна Европа и по-специално Великобритания, отколкото за източните пазари, като производственият сектор показва подобрение в по-голяма степен в сравнение с останалите отрасли на икономиката. Наред с това обаче известно затишие на бурята в някои страни се забелязва и при продажбите на дребно, на жилищния пазар, дори на този на труда, придружено с умерен ръст на наличния кредитен ресурс и значително подобрение на фондовите пазари, което говори за по-голямо доверие в бъдещите печалби на бизнесите, както и повишена толерантност към риска.
При все това обаче известна доза скептицизъм е здравословна, предвид опасността, че някои анализатори може би са свръхоптимистични, а данните за възстановяване в някои сфери може да се окажат прибързани.
02:06 | 08.09.22 г.