Материалът е предложен от Eagle eye, автор в категория Бизнес на Blog.bg
Има поне десет мерки, които държавата, и в частност правителството, може да предприеме, за да намали влиянието на кризата върху икономиката на страната и обществото като цяло. Бизнесът, усещайки мащаба на икономическия водовъртеж, вече предложи множество мерки за противодействие с цел да се подкрепи стопанската активност, да се запазят колкото се може повече работни места и за да се създадат условия за по-безболезнено преминаване през кризата за цялото общество. Ето по-съществените от тях:
1. Ускоряване възстановяването на ДДС. Или поне срокът за връщане на данъчния кредит да се спазва стриктно от правителството. Държавата има право да предприема сурови мерки спрямо некоректните фирми. Това обаче не трябва да става за сметка на изрядните данъкоплатци по силата на принципа на солидарност при плащането на данъка или заради умишлено забавяне възстановяването на данъчния кредит. Според данните, изнесени в медиите, към края на миналата година държавата е дължала 560 млн. лв. на фирмите.
В условията на рязко свиване на кредитирането и забавени разплащания между търговците разтеглянето на сроковете за възстановяване на ДДС от страна на държавата е трети пореден удар върху ликвидността на реалния сектор. Това само по себе си може да породи множество ненужни фалити на фирми, от което ще загубят всички, в това число и държавата. Така вместо да помага за подобряване на бизнес условията, държавата в ролята си на злата мащеха допълнително утежнява ситуацията. Ако държавата не може да си събере планираните в бюджета данъчни приходи, това си е неин проблем, който не й дава право да издевателства над коректните данъкоплатци. Така както фирмите имат проблеми с приходите, но трябва да си плащат данъците, така и държавата е длъжна да си спазва законовите задължения и да бъде коректна. Още повече, че държавата разполага със значителен натрупан финансов ресурс за разлика от повечето малки и средни фирми в страната и нищо не я притиска да предприема такива крайни действия.
Не на последно място, ако държавата неправомерно задържа средства на фирмите, то това е истински стимул фирмите да не си плащат данъците, да крият доходи и да се присъединят към процъфтяващата сива икономика.
2. Намаляване на осигурителната тежест. Нееднократно бизнесът е подчертавал важността на тази мярка срещу безработицата и изсветляването на икономиката. Тук не става въпрос за необосновани, още по-малко опасни реформи във време на криза. Предприета в разумни граници, тази мярка ще остави пари в работещия бизнес, ще запази работни места и ще осигури приходи за държавата. В противен случай бизнесът ще бъде принуден да съкращава повече хора, за които държавата не само няма да получи осигуровки, но и ще трябва да плаща обезщетения за безработица, която може да се удвои през тази година. Така губят всички – и бизнесът, и хората, и държавата.
Разбира се, за държавата е по-удобно първо да събере парите от бизнеса и след това сама да решава кой има нужда от помощ и кой ще трябва сам да се справя. Проблемите с този подход са няколко. Първо, той поражда условия за корупция при разпределянето на помощите. Второ, не съществува ефективен механизъм за връщане на събраните средства обратно към бизнеса. Всички програми на правителството за стимулиране на икономиката първо изискват време, за да се реализират, и второ не могат ефективно да стигнат до цялото общество. Парите, събрани от всички, не могат ефективно да се преразпределят от държавата обратно до всички, защото механизмите за това са тромави, пък и няма смисъл от такава въртележка. И трето, този подход създава погрешни стимули за икономиката. Той казва „Да вземем от ефективните, за да дадем на неефективните.“ Така на практика държавата ще отслаби ефективно работещите фирми и ще преразпредели средствата към неефективни фирми с всичките съмнения за помощ на принципа на партийната принадлежност в изборна година.
Освен това има и елемент на несправедливост. Първо държавата надвзема пари от бизнеса (чрез излишъка в бюджета), а след това му ги връща под формата на заем от Банката за развитие. По този начин бизнесът се натоварва и с лихва върху собствените му средства, която незаслужено храни банките, разпределящи държавната помощ. Пък и не е сигурно, че така парите ще стигнат до фирмите, които реално имат нужда от тях.
Поради всичките гореспоменати причини по-добре е парите да останат в бизнеса и един ефективен начин това да стане е като се намали осигурителната тежест (в разумни граници разбира се).
Какво ще стане с осигурителните вноски към НОИ в такъв случай? Системата ще изпита напрежение без съмнение, но такова изпитват и бизнесът, и увеличаващите се безработни. Ако осигуровките не бъдат намалени, голяма част просто няма да ги има, защото много хора ще бъдат съкратени и средствата пак няма да достигнат. Недостигът на средства от осигуровки може да бъде покрит от излишъка през тази година (ако има такъв) или от фискалния резерв.
Тук правителството определено търпи критика за безразборното харчене на милиарди левове от излишъка за миналата година, и то в рамките на един месец! Към края на октомври 2008 г. касовият излишък по консолидираната фискална програма (накратко бюджета на държавата) достигна 5,04 млрд. лв. (7,5% от БВП за 2008 г.). През ноември и декември обаче правителството направи невъзможното, за да похарчи над 3 млрд. лв. и да закотви излишъка на 2 млрд. лв. в края на годината.
Къде отидоха тези пари, които щяха да си ни полза днес? Премиерът упорито ни увещава, че всичко е станало по прозрачен начин и се отчита пред парламента. Питайте обикновените български граждани къде отидоха 60% от излишъка за 2008 г. и ако ви отговорят удовлетворително, ще си взема думите обратно. Цели 3 млрд. лв. да бъдат похарчени за по-малко от два месеца за съмнителни цели, при това в условията на криза! И до ден днешен редови полицаи пишат на пишещи машини, които сами са си донесли от вкъщи за работата, редица болници нямат елементарни уреди и работят при мизерни условия, множество училища работят с древни чинове, дъски и други пособия от друго време и т.н. Та къде отидоха толкова много пари?
Разбира се, финансирането на предложената по-ниска данъчна тежест можеше да стане за сметка на част от този излишък, ако той не беше безотговорно разпилян.
3. Предпазно споразумение с МВФ. Тази мярка вече е абсолютно задължителна. Не защото в момента имаме нужда от нея, а за да се подсили сигурността и доверието в макроикономическата стабилност на страната. Ако стабилността на макрорамката е от първостепенно значение за развитието на бизнеса, не е ли разумно тогава да се вземат всички мерки, които биха я подсигурили? Подписване на стенд-бай споразумение с МВФ в условията на глобален икономически шок не е нито срамно, нито вредно. Напротив, това ще подкрепи доверието на инвеститорите в икономиката, в частност във валутния борд, ще понижи суверенния риск на страната и ще способства за намаляване или поне задържане цената на финансирането за икономиката. Така например, ефективно банкрутиралата Унгария, която изпадна и в политическа криза, се радва на учудващо ниски премии за застраховка срещу риск по държавния дълг, отразени на CDS пазара, и далеч по-ниски от тези за България!
Валутните резерви на БНБ намаляха с 5,3 млрд. лева за периода септември 2008 г. февруари 2009 г. Илюзия би било да смятаме, че намаляването на резервите ще спре дотук. И инвеститорите знаят това. А това внася напрежение във валутния борд и стабилността на икономиката. Ето защо предпазното споразумение с МВФ би понижило това напрежение, като същевременно би улеснило финансирането на икономиката в условията на тежка криза. Ако не го направим сега, то ще го направим по-късно, когато и инвеститорите ще видят, че реално имаме проблем.
4. Целенасочени усилия за борба със сивия сектор. Държавата разполага с всички инструменти за борба със сивия сектор. Законодателство, полиция, следствие, прокуратура, съд, ДАНС, НАП... всички те са в ръцете на държавата и са напълно достатъчни за справянето с всички вредни явления, характеризиращи сивия сектор. Да не говорим, че именно държавата има изключителната власт да определя правилата на играта и да налага тяхното изпълнение.
Усилията в тази посока са особено важни в условията на криза, тъй като сивият сектор подрива коректното поведение на останалите икономически субекти. Укриването на данъци, неспазването на редица нормативни правила и т.н. от страна на част от фирмите накланя везните в полза на нелоялната конкуренция и убива честния частен бизнес, който и без това е притиснат в ъгъла. Ако държавата наистина милее за налагане на честни правила за всички и развитие на честен бизнес, то тя трябва да изпълни задълженията си като наложи цялата строгост на закона върху нарушителите.
5. Усвояване на еврофондовете. Тази мярка едва ли се нуждае от коментар. Ще посоча само това, че само и единствено от държавата зависи дали парите от еврофондовете ще дойдат в България, или не. Ако държавата категорично откаже усвояването на тези средства, нека го заяви публично. Така и бизнесът няма да се залъгва и да разчита на тези средства, както стана с много селскостопански производители, които взеха заеми, разчитайки, че държавата ще си свърши работата и ще могат да си получат одобрените субсидии.
6. Намаляване на корупцията във властта. Без коментар.
7. Намаляване на бюрокрацията в публичната администрация. Без коментар.
8. Облекчаване на регулациите и подобряване на правната среда. Регулациите често пъти се изтъкват като спънка за бизнеса в много сфери на дейност. Те трябва да бъдат опростени в разумни граници там, където е необходимо и възможно. Браншовите организации нееднократно посочват конкретните си проблеми в това отношение.
Макар и хармонизирана в основната си част с Европейските директиви, нормативната база в България е продрана от безбройни вратички и неизяснени положения, които в много случаи имат за цел да обслужват интересите на определени икономически кръгове около властта. За нормалния разум това е абсолютно недопустимо, още по-повече в условията на икономическа криза. Така например, неясноти в нормативната база спря развитието на сектора за производство на биогорива в България, въпреки ясните правила, залегнали в европейските директиви. Това спря редица инвестиционни планове в сектора. Дали пропуските в законодателството не обслужват лобито на производителите на конвенционални горива (сред които има солидни спонсори на водещите партии в България)?!
9. Подобряване на инфраструктурата. Няма нито една международна организация, която да не е изтъквала остарялата и неразвита инфраструктура наред с другите проблеми на инвестиционната среда в България. Развитието на инфраструктурата е изцяло в ръцете на държавата, а сега вече има и достатъчно средства за това – по линия на еврофондовете и натрупания през годините фискален резерв. Ускореното изграждане на инфраструктурата е важно не само заради осигуряването на временна заетост, а преди всичко за развитие на бизнеса и привличането на повече чуждестранни инвестиции. Нуждата от последните придобива отчайваща величина в условията на една от най-зловещите икономически кризи за последния един век. А тя няма да свърши скоро.
10. Подобряване на правораздаването. Един закон има толкова стойност, колкото може да се гарантира спазването му. И най-перфектното законодателство не струва нищо, ако правораздаването не работи. В ръцете на държавата са и законодателството, и финансите. Двете заедно са напълно достатъчни за изграждането на ефективна и прозрачна съдебна система, която да гарантира правата и задълженията на всички стопански субекти в страната. За бизнеса са необходими ясни правила, които да се спазват. И това е задължение на държавата.
Всички тези мерки са до болка познати, повтаряни и преповтаряни от редица експерти и представители на бизнеса. Всички те са реалистични и заедно биха дали ефективен отпор на кризата и мощен стимул за развитие на икономиката и след като кризата утихне. „Страните, които подържат най-добри условия за правене на бизнес, ще са първите, които ще се възстановят от глобалната икономическа криза,“ се казва в анализ на сп. Форбс. Кой няма да се съгласи с тази теза? Но какво правим ние?
17:17 | 09.09.22 г.