Все по-изострящата се кредитна криза оказва силен натиск върху източноевропейските валути. Стремежът към избягване на рисковете от страна на пазарните участници и намаляващият приток на капитали в региона водят след себе си силни понижения на валутните курсове на местните парични единици, се казва в анализ на немския вестник FAZ.
Регистрираните през последните месеци поевтинявания на валутите от региона са стряскащи. Чешката крона вече се намира с 20 на сто под регистрирания неотдавна рекорд срещу еврото, сръбският динар е поевтинял с 23 на сто, турската лира е загубила 27 на сто, а руската рубла и унгарският форинт са се обезценили с по 31 на сто. Особено впечатляващо е поевтиняването на румънската лея с 39 на сто, както и на полската злота и украинската гривна, които са намалили стойността си почти наполовина след обезценка с по 44 на сто.
В тези волатилни времена българският лев изглежда като котва на стабилност. Валутата на страната е с фиксиран курс от 1997 година, като съотношението тогава е било 1:1 с немската марка, а впоследствие – 1,95583 лева за едно евро. До момента валутният борд е запазен, но падането на валутните курсове на съседните страни с ефекта на доминото автоматично води до повдигането на въпроса дали левът все още може да бъде силен като лъв, се казва в анализа. Причината за това е, че по този начин България губи конкурентност спрямо съседите си при привличането на чуждестранни клиенти.
Това обаче не е единственият недостатък, който се посочва от скептично настроените към валутния борд в страната, един от най-известните сред които е професорът от университета в Ню Йорк Нуриел Рубини. На база опита си в изследването на валутния режим в България и балтийските страни Рубини казва, че „когато фундаменталните стойности излязат от равновесие, то тогава фиксираният валутен курс не може да продължи да съществува“.
Мнението на Рубини е, че с поддържането на такъв курс несъмнено ще се стигне до валутна криза, която постепенно ще прерасне в банкова криза, криза на пазара на имоти, ще доведе до проблеми в държавните финанси и т.н. Освен това така се поставя заплаха от криза на корпоративно ниво, тъй като всички сегменти от икономиката на въпросните държави имат голяма задлъжнялост в чуждестранна валута.
В критиките си Рубини посочва едно слабо място в икономическите данни за България, което е от особена важност. Това е големият дефицит по текущата сметка, който през миналата година се е повишил от 6,3 на 8,3 млрд. евро. Това представлява около 24,3 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, което е най-високата стойност в целия ЕС. Според анализаторите на Unicredit обаче през настоящата година отрицателното салдо ще се свие до 14 на сто от БВП, но дори и така ще бъде най-високото в рамките на Евросъюза.
Дефицитът по текущата сметка е ахилесова пета за икономиката, тъй като трябва да получи насрещно финансиране. В случай че това не се случи, ще се породи силен натиск върху валутата. За България това финансиране би могло да се осъществи чрез парични трансфери от живеещите извън страната българи, както и чрез директни инвестиции от чужбина. Заради кредитната криза обаче инвестициите от чужбина намаляват с около 20 на сто до 5,43 млрд. евро през 2008 година, с което се покрива едва 65,6 на сто от дефицита. За сравнение, през 2007 година чуждите инвестиции са покрили 103 на сто от отрицателното салдо на страната.
През 2009 година преките чуждестранни инвестиции в Източна Европа като цяло, а така също и към България в частност, ще намалеят допълнително. По прогнози на Института за международни финанси във Вашингтон паричните потоци към региона ще се сринат с почти 90 на сто до едва 30,2 млрд. долара. Освен това нетните финансови потоци на чуждестранните банки ще пресъхнат навсякъде, където е възможно това да се случи. Вместо да излеят 123 млрд. долара към Източна Европа, както през 2008 година, банките ще изтеглят 27 млрд. долара, показват анализите на института.
Подобни мрачни очаквания за региона има и Банката за международни разплащания, която прави паралел между настоящата ситуация в Източна Европа и състоянието на страните в региона преди кризата от 1998 година. Тогава, както и сега, се е наблюдавало силно увеличение на ръста на кредитите, голям дял на заемите от чужбина, силна зависимост от чуждите банки и значителни бюджетни дефицити.
Поне по последния показател България може да се похвали с добри резултати. През последните години страната отчита значителни бюджетни излишъци. „Провежданата предпазлива фискална политика е най-големият плюс в сравнение с другите държави. Тя действа като омекотителна възглавница“, смята Елизабет Андрю, икономист в скандинавската банка Nordea. Тя посочва и друго предимство на страната ни – „България е един от най-големите нетни вносители на петрол като част от потреблението в света. Поради тази причина би трябвало понижените цени на петрола да отслабят натиска върху баланса по текущата сметка“.
Политиците и управителите на централната банка в България са твърдо решени да запазят настоящия валутен курс на страната, като това според тях е най-правилната политика, пише FAZ. В това свое виждане те получават подкрепа и от МВФ. Това е важно с оглед запазване и засилване на доверието във валутния режим и финансовата система и беше нееднократно заявено от властите. В помощ на тези твърдения бяха и данните, че валутните резерви на централната банка надвишават значително пасивите в лева.
Вместо промяна на курса правителството изказва намерения за ускоряване на приемането на еврото. Дори при най-оптимистичния сценарий за това обаче влизането в еврозоната не би могло да се осъществи преди 2012 година, а дотогава предстои дълга борба. Очаква се заради съвсем пресните спомени от огромната обезценка на лева през 90-те години да бъдат положени всички усилия за запазване на стабилността на валутата.
В тези свои намерения българските власти получават подкрепа от редица икономисти. „Според моята гледна точка фиксираният курс беше и е котва на стабилност за България“, казва например Марион Мюлбергер от Deutsche Bank. Подобно на нейното е и мнението на Оливер Щьонер от Cominvest, който смята, че „импулсите за обезценка на валутата трябва да бъдат ограничени, тъй като търсенето в рамките на еврозоната, както и в Русия ще продължи да намалява заради кризата. В такава ситуация по-слабият валутен курс би могъл да притъпи тези ефекти, но не и да ги компенсира“, заявява специалистът.
България би била изправена пред по-голям брой и по-тежки проблеми при обезценка на валутата, като те не биха могли да компенсират предимствата, които биха могли да възникнат за инвеститорите. Преди всичко като бумеранг би могла да се отрази относително голямата задлъжнялост на страната. По оценките на Щьонер фактът, че външната задлъжнялост през 2008 година се равнява на 88 на сто от БВП „премахването на фиксирания курс би направила обслужването на задълженията значително по-скъпо или поне по-трудно“. Остротата на проблема беше показана от анализ на Българската стопанска камара, според който към края на 2008 година задълженията на предприятията достигат 160 млрд. лв. и са на път да се увеличат до 200 млрд. лв.
За да бъдат избегнати опасностите Щьонер отправя следния съвет: вместо да се обезценява валутата, би било по-добре правителството и фирмите да засилят волята си за реформа и да проведат бързи структурни промени, за да привлекат чуждестранни инвестиции. Дали обаче този съвет ще бъде прокаран и в политиката, предстои да видим. В последно време чрез разочарования като в борбата с корупцията страната си отбелязва автоголове. Заради тях ЕС замрази еврофондове, които са от жизнена необходимост за страната в борбата с кризата и от които тя се нуждае спешно, коментира вестникът.
На хората, които се опасяват от обезценка на лева заради недостига на политически капацитет, остават относително ограничени възможности за защита. Възможни са залозите за падане на курса, каквито според вестника се предлагат от Rаiffeisenbank, но разходите по тях са много високи, а минималната сума за позицията трябва да е поне 100 хил. евро. Друга възможност е да се теглят кредити в левове и парите да се обръщат в евро с надеждата, че при обезценка обслужването на задълженията ще стане по-лесно. Това обаче има смисъл само ако в същото време доходите на въпросния човек се получават в евро.
Дори и да се разполага с доход в евро, в момента е доста трудно да се получи кредит от българските банки. При това лихвените проценти в лева са по-високи от тези в евро, а обмяната на средствата допълнително оскъпява операцията.
Към този момент българите не изглеждат сериозно обезпокоени относно собствената си валута. В ежедневието темата не се дискутира интензивно, в банките не се наблюдават опашки от клиенти или масирано обръщане на левовете в евро. В тази насока вероятно действа и поетата от правителството гаранция за увеличаване на гарантирания размер на депозитите от 20 на 50 хил. евро.
Докато левът се котира без промяна на валутния курс е лесно да се избягват загубите, които търпят останалите източноевропейски страни. Според икономистката от Nordea Елизабет Андрю високата инфлация и големият дефицит по текущата сметка говорят за това, че левът е надценен. За да бъде избегната съдбата на останалите валути от региона, отговорните фигури трябва да си спомнят за значението на думата „лев“. Защото ако кредитната криза продължи дълго, те ще трябва да се борят като лъвове за запазване на валутния борд. Това прави 2009 година тежка за страната, като човек не е нужно да бъде пророк, за да го разбере.
Защото фиксираният курс не носи само предимства в условията на настоящата криза, завършва материалът на FAZ.
06:53 | 13.09.22 г.