МВФ и неоправданият ентусиазъм

Изключително странен е всеобщият ентусиазъм около идеята да се вземе заем от Международния валутен фонд (МВФ). Той е толкова странен, колкото и ентусиазмът около харченето на излишъка – който не можа да бъде спрян дори от рисковете, създадени от световната финансова криза. За съжаление, колкото и странни да са такива идеи, те са традиция за българската политика.

„Доброто“ старо време

След Освобождението например много често проблемите се „решават“ по един единствен начин – взима се голям държавен заем, който се раздава или похарчва и всички са доволни. Подобно замазване на проблемите обаче се оказва изключително вредно. Увеличаването на държавния дълг в крайна сметка води до дългови, валутни и икономически кризи – които се повтарят през няколко години.

Периодът на комунизма не променя с нищо този начин на действие – проблемите не се решават, а всеки път се искат пари от СССР за спасяване на положението, под формата на заеми или доставки на по-евтини суровини. Към края на комунизма СССР си има собствени проблеми и комунистическата власт просто се обръща към западни кредитори с искане за пари. Поради тази причина излязохме от комунизма с огромен външен дълг и дългова криза (последвана от валутна и икономическа). След като дълги години изплащаме тези дългове, би трябвало да сме си взели поука.

Заем от МВФ

Гледах по телевизията един коментатор, който заяви, че трябва да вземем заем от МВФ от 2 милиарда евро (4 милиарда лева) и да го похарчим. По този начин сме щели да спрем кризата; иначе щяло да стане много лошо.

Интересно е, че удобно се забравя, че само преди броени седмици правителството вече похарчи голяма сума пари - и то точно 4 милиарда лева от фискалния резерв. Може ли седмици след похарчването на огромна сума да се иска похарчването на още толкова? Ако тръгнем по този път, бързо ще стигнем до тежка криза.

Между другото горното показва и непознаване на това как действа МВФ. Наистина ли някой смята, че МВФ ще даде 2 милиарда евро на една страна и ще й позволи просто да ги похарчи? Няма такъв случай в историята. Да не говорим, че МВФ дава парите на малки траншове в продължение на 1-2 години, а не наведнъж. При това всеки транш е обвързан с изпълнението на тежки реформи, сред които неизменно е намалението на държавните разходи (а не тяхното увеличение). Всеки може да прочете програмите, които МВФ е подписал със страни, които наскоро са взели кредит. И в Унгария, и в Сърбия, и в Латвия те включват затягане на фискалната политика, замразяване на пенсии, намаляване на заплати (в Латвия – с 25%).

Има и други идеи за споразумението с фонда. Предлага се например България да сключи предпазно споразумение, от което да тегли пари само при нужда – нещо като кредитна линия. Тук идеята е, че споразумението с МВФ ще успокои инвеститорите, ще постави знак за „качество“ върху България и нейната икономическа политика.

Тук има един проблем, който ще бъде забелязан от всеки, който е погледнал чуждите медии през последните няколко месеца. Всеки намек или дори слух за разговори с МВФ се приема като знак за проблеми в съответната страна. Съответно започването на разговори за споразумение с фонда няма да засили доверието към страната, а ще създаде съмнения, че има някакъв проблем. Точно обратното на целта за успокояване на инвеститорите.

В крайна сметка е ясно, че ако се наложи, България винаги може да сключи споразумение с МВФ. Засега такова не се налага – нито има криза във финансовата система, нито бюджетът е фалирал, нито има атака срещу борда, нито криза на платежния баланс. Вместо да се говори по измислени теми трябва да се съсредоточим върху неща, които ще стимулират икономиката, като благоразумна фискална политика, спиране на харченето на резервите, подобряването на инвестиционната среда, намаляване на данъците, увеличаването на конкурентността, реформиране на неефективния държавен сектор и т.н. Време е да преодолеем грешките на нашите предци и да решаваме проблемите, а не да се опитваме да ги замазваме и отлагаме.

Анализът е изготвен за Investor.bg от Георги Ангелов - старши икономист в Институт „Отворено общество“. Той е основател на Блога за икономика