Материалът е предложен от Пламен Дерменджиев (plamender), автор в категория „Бизнес“ на Blog.bg
По-точно казано, дискриминира ли БНБ банките с български мажоритарни собственици като ЦКБ, ПИБ, Корпоративна търговска банка, Инвестбанк АД и др.? Ако това е така, акционерите в тези банки, също биха се чувствали дискриминирани. Позицията на публичните банки е неясна. За разлика от големите банки с чуждестранни собственици („чуждестранни” банки), като Булбанк например, които публично одобряват паричната политика на БНБ, банките с български собственици („български” банки), все още не са изразили никакво отношение. Ще кажете, у нас има „вездесъщ” валутен съвет и БНБ не провежда парична политика - да ама не. Минималните задължителни резерви какво са? В учебниците пише “най-силният и „груб” инструмент на парична политика”.
Според мен БНБ дискриминира банките, в които сме инвестирали, чрез провежданата от нея рестриктивна парична политика, изразяваща се във вдигане и поддържане на сравнително високи минимални задължителни резерви (МЗР). По-друг начин казано „българските” банки губят конкурентоспособност за разлика от „чуждестранните” .
Считано от 1 септември 2007г. БНБ вдигна значително МЗР от 8% на 12%. Мотивите за това са тривиални. Да не „прегрее” българската икономика, да се намали търговския дефицит, да се ограничи потреблението, да се задържи инфлацията и т.н. Как ще се постигне всичко това - вдигат се МЗР, от там се ограничава кредитирането, следва спад в потреблението на вносни стоки, т.е. намалява растежът на отрицателното салдо по текущата сметка и накрая инфлацията е под контрол. Това би могло да се постигне само при едно условие - ако фискалната политика, изпълнявана от правителството и паричната политика на БНБ работят в пълен синхрон. На този въпрос ще се спра по-нататък. Но ограничи ли се растежът на кредитирането? Абсолютно не! Ето малко статистика от БНБ към края на април тази година:
-Кредитите за фирми и домакинства нарастват с 55,8% годишно. Месечният темп на нарастване е по-висок от този за предходните три месеца (1,8% през януари, 2,9% през февруари и 2,2% през март) и се доближава до средния за миналата година, който е на ниво от 4,2%. -Корпоративните кредити се повишават с 4,1%, като на годишна база растежа е в размер на 59,6%. Делът на лошите и преструктурирани кредити в този сегмент е 1,6%, при 2% година по-рано. -Кредитите за домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД), бележат месечно повишение от 4,2%. Годишният им прираст възлиза на 49,8%. -Жилищните ипотечни кредити за домакинствата нарастват с 4,4% месечно и с 57% на годишна база. Лошите кредити в този сегмент достигат 2,14% от портфейла спрямо 2,1% към края на април 2007 г. -Потребителските кредити се повишават с 4,9% месечно и 47,8% годишно
Слабото забавяне на растежа на кредитирането е вследствие на колапса на международните финансови пазари, а не на повишените МЗР. Повишаването на МЗР не доведе до ограничаване на кредитирането, защото България вече е част от международните финансови пазари. България вече не е затворена икономика, каквато беше през 90-те години. Преобладаваща част от банковите активи се държат от банки с чуждестранни собственици, които имат отличен достъп до международните финансови пазари. От друга страна икономическият растеж у нас е и се очаква да бъде няколко пъти по-голям от този в еврозоната. Повишаването на МЗР доведе до загуба на доходност за всички банки. Големите „чуждестранни” банки, компенсираха това с по-голямо кредитиране (обратния ефект на търсения от БНБ), като за целта привличаха ресурс от чужбина (затова активите им нараснаха значително). Тук трябва да се подчертае, че в Европа МЗР са значително по-ниски тези у нас. Докато на „чуждестранните” банки активите им се повишиха значително, същите на „българските” банки не се промениха съществено. През първото тримесечие на тази година активите на ЦКБ нарастнаха незначително, докато тези на ПИБ спаднаха с около 2-3%. Въпреки това тези банки, особено ПИБ, регистрираха увеличено кредитиране. Вследствие на това обаче, значително нарасна съотношението кредитите към всички активи, а това означава нарастване на риска като цяло.
Повишените МЗР не само доведоха до значително нарастване на риска на визираните тук публични банки, но и ограничиха допълнително тяхната доходност. ROA (възръщаемостта на активите) на тези банки е около 1,5 – 1,7% докато за банковия сектор като цяло е над 2,5%.
Дискриминацията аз виждам в това, че в условията на жестока финансова криза, „чуждестранните” банки акумулират ресурс в чужбина под формата на депозити, върху които начисляват значително по-ниски МЗР, докато „българските” банки, акумулират депозити у нас, при много по-високи МЗР. БНБ вдигна МЗР в друга международна обстановка. Минимално заложените цели не само не се постигнаха, но като цяло ефекта бе отрицателен. Тази грешка трябва незабавно да се поправи, като се намалят значително МЗР.
Не на последно място трябва да се отбележи опасната липса на синхрон между фискална и парична политики. Особено важно е да се подчертае, че от макроикономическа гледна точка, МЗР представляват данък върху спестяванията. От една страна правителството сваля преките данъци (фискална политика), а от друга БНБ вдига данъка върху спестяванията (парична политика). Къде е синхронът между фискалната и паричната политика? Дори и за неикономисти е ясно, че при липса на синхронизация при провеждането на двете политики, постигането на техните крайни цели е, меко казано, съмнително.
Накрая само ще завърша, че въведохме валутен съвет, но побългарен. Целта беше да се елиминира начина, по който БНБ работеше преди това. Мисля, че БНБ пак не работи ефективно, но какво да въведем сега - нов валутен съвет или да вземем пример от Панама? В Панама няма централна банка – няма и проблеми. Не в смисъла, който е влагал Сталин, а просто няма кризи.
Материалът има аналитичен характер и не е препоръка за инвестиционно решение
19:12 | 12.09.22 г.