Основната лихва изпревари по ръст доходността по 10-годишните ДЦК

През март и април тази година основният лихвен процент в България е по-висок от среднопретеглената годишна доходност на 10-годишните държавни ценни книжа, показва проучване на Investor.bg.

На графиката по-долу може да се види движението на доходностите по 10-годишните ДЦК и основния лихвен процент от януари 2003 година досега (отчетени по дясната скала в проценти), както и изменението на основния борсов индекс SOFIX (отчетен по лявата скала).

Това, което прави впечатление е, че от началото на 2005 г. насам основната лихва нараства с близо 3 процентни пункта, докато доходността по дългосрочните държавни облигации се увеличава само с около 1,5 пункта.

Разминаването може да се обясни с промяната в методологията на изчисление на основния лихвен процент у нас, въведена през февруари 2005 г. В момента ОЛП се определя на базата на индекса LEONIA, който е справочен индекс на сключените и изпълнени сделки с овърнайт депозити в лева от представителна група банки. Преди февруари 2005 основната лихва се определяше на базата на доходността по тримесечните съкровищни бонове.

През март спредът между доходностите на тримесечните и 10-годишните ДЦК бе 0,7 процентни пункта, колкото и през март 2007 г. През март 2006 г. той бе 1,2 пункта, а през март 2005 г. - 1,9 пункта. Това свиване на разликата между краткосрочните и дългосрочните доходности до голяма степен е продиктувано от подобряването на цялостната макроикономическа ситуация у нас, водеща след себе си по-висок кредитен рейтинг и по-ниска рискова премия.

Тоест, фактът че ОЛП към момента е по-висок от доходността по 10-годишните ДЦК все още не означава обърната крива на доходността по смисъла на общата финансова теория, тъй като тримесечните съкровищни бонове все още носят по-ниска доходност от дългосрочните държавни облигации.

Обърнатата крива на доходността се наблюдава, когато краткосрочните облигации носят по-висока доходност от дългосрочните. Подобно явление се среща рядко в практиката и обикновено предшества периоди на рецесия в икономиката. У нас обаче основният лихвен процент се определя на база лихвите на междубанковия пазар. По-високата “цена” на финансовия ресурс на междубанковия пазар, изразена чрез лихвите по овърнайт депозитите, до голяма степен е продиктувана от ситуацията в глобален мащаб и по-специално от политиката на Европейската централна банка, имайки предвид фиксирания курс на лева към еврото.

Същевременно пазарът на държавни ценни книжа в България е доста по-ограничен в сравнение с развитите икономики и неговата роля не е толкова силна. Валутният борд ограничава действията на централната банка по отношение на създаването или отнемането на ликвидност чрез вторичния пазар на ДЦК.

Има ли връзка обаче между пазарът на ДЦК и фондовата борса у нас? Според принципите на междупазарния анализ, когато доходностите по държавните облигации падат, цените на акциите би трябвало да се повишават. Нещо повече, облигационният пазар би следвало да има “изпреварващ” ефект, т.е. да реагира преди фондовия.

Така ли е и у нас? На графиката се вижда, че до началото на 2006 г. падащите доходности на 10-годишните ДЦК са съпроводени от почти непрекъснато повишение на борсовия индекс SOFIX. След това обаче доходностите започват плавно да нарастват, докато възходът на SOFIX спира едва през октомври 2007 г. Наистина, цените на държавните облигации започнаха да падат преди тези на акциите, но “обръщанията” на двата пазара са доста отдалечени във времето и трудно могат да бъдат окачествени като взаимносвързани.