fallback

Доколко цените на стоковия пазар у нас се влияят от световните?

Международните пазари със сигурност влияят на цените на ССБ, но не винаги зависимостта е пряка и постоянна

11:13 | 01.04.08 г.
Автор - снимка
Създател

Зависимост на нашите борсови цени на стоките (най-вече тези на Софийската стокова борса) от тези на големите международни стокови борси има, особено през последните 1-2 години. Тази зависимост обаче не винаги е пряка и постоянна и може да се разглежда в различни направления. Безспорно у нас в една или друга степен трябва да се отчита и влиянието на местни фактори.

Цените на ССБ на основните зърнени култури, на захарта, маслодайния слънчоглед и олиото и, разбира се, на течните горива, се влияят основно от цените на тези продукти на стоковите борси в ЕС и по-конкретно може да се спомене борсата в Будапеща (Унгария), като най-близка до нас голяма европейска борса. Когато се забележи тенденция на тази или друга европейска борса към поскъпване или поевтиняване на дадена стока, това обаче не означава автоматично, че у нас ще се случи същото, или ако стане, че ще бъде със същия процент в плюс или минус. В част от случаите въпросната тенденция „се пренася” у нас със закъснение от няколко седмици, дори месеци.

Казаното може да се илюстрира с цените на маслодайния слънчоглед, захарта и царевицата. Слънчогледът през изминалата година постоянно качваше цената си – както поради недостатъчната реколта в Европа и у нас, така и поради използването му напоследък като енергийна култура. От началото на годината бяхме свидетели и на рязък краткотраен скок до над 1000 лв./т слънчоглед на борсата в Будапеща, последван от спад, но в България (въпреки че цената му почти се е удвоила на годишна база) от началото на годината търговците на тази стока запазиха спокойствие и по последни данни слънчогледът в Будапеща е с котировки от около 850 лв.,/т (преизчислено в лева), а у нас – над 860 лв./т, при положение, че в началото на годината беше около 800-820 лв./т.

Цената на захарта у нас месеци наред се движи в посока, обратна на световната – когато миналата година бялата захар поевтиняваше в Европа, у нас поскъпваше. Поскъпването обаче на световните борси от началото на тази година не се е отразило у нас (все още) и захарта през последните седмици е със стабилни котировки.

Цената на царевицата пък е пример за влиянието на местните фактори, в случая недостигът на царевица за животните – именно това е причината тази основна фуражна култура в България да е с цена по-висока от средноевропейската, при това почти изравнена у нас с тази на хлебната пшеница (по принцип разликата е в рамките около 15-30%), т.е. около 480 лв./т към момента.

Откъде се пораждат тенденции?

От друга страна, трябва да се има предвид, че в света има малко на брой, т.нар. представителни борсови пазари за определена основна стока, които задават цените, или поне тенденциите им, на дадената стока в цял свят. Един от основните принципи на местонахождението на подобни световни представителни пазари е дадената стока да се произвежда или търгува в много големи обеми в дадения регион.

За пшеницата и царевицата определяща в световен мащаб е цената й на Чикагската стокова борса (въпреки че там царевицата традиционно е по-евтина от европейската). Борсата в Сидни (Австралия) е определяща за световните цени на суровата вълна, а в Ротердам се формират цените на растителните мазнини (слънчогледово, фъстъчено, палмово олио, зехтин и т.н.) за консумация.

Като основни стокови борси за Европа за определени продукти, влияещи и на нашите борсови цени, се считат: Лондонската – за пшеница и рафинирана захар, Френската и Унгарската – за пшеница и царевица.

Цените на металите в Европа и в световен мащаб в голяма степен се определят на Лондонската метална борса и именно тези цени се следят от големите търговци и производители, занимаващи се с метали, вкл. и от България. За Европа от съществено значение са и котировките на Международната нефтена борса в Лондон.

Какво предстои?

Според анализатори на международните пазари през настоящата година в световен мащаб ще растат инвестициите в енергийни суровини (нефт и др.) и земеделски стоки (зърно, захар и др.). Очаква се да се затвърди тенденцията големите международни инвестиционни фондове да влагат средства в такива суровини, като при това прехвърлят част от инвестициите си от фондовите към стоковите борси. Прогнозира се също растеж на инвестициите в метали, особено злато, което пък ще повиши оборота и ще засили значението на големите „метални” борси. А това (при запазване на сегашните тенденции), ще доведе като цяло до възход на стоковите борси.

В същото време тенденцията в световен мащаб е към засилване влиянието на международните борси при формиране цените на националните, което се отнася и за ССБ, коментира за Investor.bg изп. директор доц. Симеон Елазаров. Трябва обаче да се има предвид, че преки изводи за конкретна цена на дадена стока у нас само на основата на международните пазари не могат да се правят.

На сегашния етап прогнози с една или друга степен на достоверност търговците у нас могат да си правят относно посоката и тенденциите на цените на стоките. Например, ако за сравнително дълъг период цената на дадена стока спада на световните пазари, дори у нас да се задържа или расте, с голяма степен на вероятност може да се предположи, че въпросната цена у нас ще тръгне надолу в един момент (възможно е това да се случи, когато международните цени на стоката започнат да се покачват).

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 04:50 | 11.09.22 г.
fallback