Много е вероятно изкупуванията в края на месеца да се правят основно с цел преоценка, като размерът на покупките може би е пропорционален на размера на държания пакет. Не вярвам това да са покупки с цел уедряване на пакети, тъй като спокойно би могло да бъде направено на по-добри цени. Това, разбира се, са само спекулации. Доколкото ми е известно, чужденците получават справки за своите позиции за салда основно към края на месеца. Но точно това е смисълът на пазара, подобни действия си имат цена и не всеки може да си я позволи. Осигурената ликвидност очаквам да се отрази основно по позициите, по които са осъществени покупките.
Ликвидността е един от най-чувствителните проблеми на БФБ. Макар че тя се подобрява с развитието на пазара вследствие от много фактори - членство в ЕС, разширените лимити за инвестиране на БФБ за пенсионните дружества, увеличаването на броя на по-ликвидните компании на БФБ и др., все още има какво да се желае. Видяхме как разпродажбите с цел набавяне на ликвидност от някои фондове повлияха на цената дори и на най-ликвидните позиции.
Въпреки че много фактори стоят в основата на понижението на цените на акциите от последните няколко месеца, това също показва и че капиталовият ни пазар все още не е достатъчно дълбок. Слабата ликвидност може да е важна причина за резки поскъпвания и поевтинявания при по-слабо ликвидните позиции, при които малки по обем транзакции влияят силно върху цената.
Можем само да гадаем какви са причините за изкупуванията в края на месеца. При Монбат, която според мен е фундаментално подценена акция, купувачите, които миналия месец обираха на нива около 26 лв., реализираха печалба спрямо сегашните нива. Тук можем да допуснем, че купувачът се е възползвал от текущите ниски нива на Монбат. При БАКБ обиранията, които още от миналата година бяха основно на нива около 80 лв., доведоха до значителни загуби и вероятно мотивите са други.
Предполагам, че е свързано с преоценки на портфейли на чуждестранни институционални инвеститори. Поне на пръв поглед изглежда така. Едва ли ще има влияние върху цялостния ход на борсата, освен по определени позиции.
Еднозначен отговор няма, но със сигурност може да се каже, че чрез подобни изкупувания се реализират спекулативни преоценъчни доходности, които са в полза на портфейлните инвеститори, държащи съответната позиция.
Покачването при тях не е свързано с набиране на пакети акции. Остава възможността за преоценка на активи от фондове в края на месеца. Това има ефект върху пазара, защото дори и бързото връщане на цената на следващата сесия всъщност ограничава предлагането и натиска за продажби в по-дълъг срок.
Този ефект трябва да се прецени за всяка компания поотделно. Зависи от това какъв процент от продукцията на компанията е предназначена за износ, зависи от валутната структура на приходите и разходите, зависи от това какъв дял от разходите й са свързани с горива и поскъпнали материали. Например компании, които плащат за суровините си в долари, а реализират продажби в ЕС срещу евро, не би трябвало да страдат от развитието на валутните курсове, при равни други условия. Знаем, че по-голямата част от експорта на България е към страни от ЕС. Освен това проблемите, свързани с валутните курсове, стоят не само пред българските компании, но и пред чуждестранните им конкуренти със сходни пазари. Суровините и горивата поскъпнаха глобално, а валутните курсове трудно могат да се прогнозират, особено в дългосрочен план. И двете представляват фактори извън контрола на фирмите. Затова от тях най-потърпевши са тези, които не разполагат с ефективни технологии за производство, които да им позволят да редуцират разходите си в такива моменти и да останат конкурентоспособни.
Конкурентността на българският бизнес намалява и заради тези фактори, тъй като разходите му растат по-бързо от тези на компаниите в други държави. Естествено, износителите в долари губят повече от останалите. Друг фактор, който ще играе сериозна роля, е липсата на работна ръка и увеличаването на разходите за заплати.
Проблемите с поскъпването на суровините и протичащите инфлационни процеси са проблем на всички участващи в икономическия живот на страната. Компаниите в страната са изправени пред редица сериозни заплахи с оглед тяхното развитие и икономическо оцеляване. Редица дружества са поставени в почти безизходна ситуация, в която разходите за основни суровини и труд бележат силен ръст, а същевременно поскъпващата валута прави продукцията им неконкурентна на външните пазари.
Тези фактори не са от вчера и ефектът им ще остане още дълго време на пазара. Факт е, че поевтиняването на долара и поскъпването на петрола влияят еднакво на всички фирми в еврозоната и по подобен начин в Азия. Сериозен проблем е за компаниите, които изнасят в долари. Слабият долар ограничава ефекта от ръста на петрола и останалите суровини, така че като цяло икономиката и публичните дружества се възползват от това.
Посочените обстоятелства биха направили неконкурентен българския износ при равни други условия. Поскъпването на петрола е с глобално значение и ще има влияния върху компаниите в световен мащаб. Обезценката на долара има значение за компаниите, изнасящи в долари. Съществуват достатъчно начини за хеджиране на валутния риск в международната търговия и е въпрос на добро финансово управление на компаниите за справянето с промените на валутните курсове.
Поскъпването на петрола е проблем за цялата ни икономика, обезценката на долара не толкова защото износът ни е предимно в евро. Инфлацията и фиксираният курс на лева тепърва ще оказват негативно влияние върху износа ни, може да се компенсира с повишаване на производителността, с нови енергоспестяващи технологии и т.н.
Означава, че голяма част от инвеститорите взимат цената за даденост. Това говори за ниска ефективност на българския капиталов пазар. Вярвам, че постепенно инвестиционната култура ще се подобрява.
За съжаление мисля, че това е така. Индивидуалните инвеститори често не се замислят дали цената съответства на стойността. Много често решение за инвестиране или продажба се вземат чисто емоционално, само защото пазарът се движи в определена посока (а това на един слабо ликвиден пазар може лесно да доведе до „балонизиране“, след което – до разпродажби и големи загуби. Не се прави опит да се оцени стойността. Именно за това много помага ако инвеститорите имат икономическо образование и опит или се съветват с експерт преди да предприемат някакви действия, свързани с инвестиране.
Днешната реална стойност на дадена акция зависи от бъдещите резултати на компанията, емитирала акцията. За съжаление, няма обективен метод, с който с голяма сигурност да се определят точните резултати за например 10 години напред. Тази несигурност прави трудно изчислима стойността на акцията.
Резултатът от анкетата не ме изненадва. Налице са множество пазарни реакции, чийто алогичен ход се базира на липсата на адекватна оценка от страна на инвестиращите. За достигане до максимално прецизна оценка са нужни професионални умения и максимално адекватна и точна информация за дружеството емитент.
Това не е феномен, а нещо напълно естествено - цената се определя от настроенията, така както и от фундамента. Въпрос на пазарна конюнктура е дали инвеститорите ще толерират Р/Е от 15 или от 25, независимо от очакванията за темповете на растеж на продажби и печалби. И в двата случая стойността на акция е една и съща, но при различна цена.
Както знаем, на борсата има много участници и до голяма степен борсата е смесица от настроенията и психологията на всички тях. Видяхме и напоследък как еуфорията (и в двете посоки) има голямо значение за цените в краткосрочен и дори средносрочен план. Нормално е дори професионалистите да се изкушат да се „качат на вълната”, ако настроенията в дадена посока са много силни. В такива случаи стойността на акциите остава на заден план.
Отделно понятието „стойност на акциите” не е много коректно. Няма универсален начин за оценка на акциите и, правейки анализ на дадена компания, винаги може да се окаже, че пропускаме някой фактор.
Българският капиталов пазар е все още доста „млад“, малко хора познават и анализират обстойно търгуваните дружества.
За ситуацията на пазара по-красноречиво говорят пазарните индекси, а не отделни позиции. В световната практика често е имало случаи на пазарни сривове, но въпреки това е имало и компании, които са се представяли добре. Така че не можем да съдим по няколко компании за какъвто и да е тренд.
За мен пазарът е все още без ясна посока.
Фактът, че компании със стабилен фундамент като Енемона и Билборд, чиито предлагания бяха осъществени на нива под справедливата им стойност, поскъпнаха след листването си, не е показателен за тренда на борсата като цяло. Разбира се, пазарът определено се поуспокои и очаквам да отразява реално развитието на компаниите.
Много е рано да се твърди такова нещо. По-скоро IPO-тата на Енемона и Билборд бяха направени на добри за покупки цени.
За възходяща посока е рано да се говори. Страхът от ново сериозно понижение сковава действията на голяма част от пазарните участници, което обуславя и неясната посока на неговия тренд. Необходимо е повечето от инвеститорите да забравят неудачните си инвестиции и да оценят компаниите с потенциал.
Двете компании са отличен пример за това, но нека се знае, че на пазара не са липсвали дружества с ръст или запазване на цената по време на корекцията. Те обаче бяха малко и вероятно Енемона и Билборд да са подкрепени от добрите цени, на които бяха пласирани. Повечето ликвидни компании регистрираха възстановяване от дъната си, което се дължи на прекалените разпродажби.
Енемона и Билборд са сравнително ликвидни и изненадаха приятно инвеститорите (или оправдаха очакванията им) с добро представяне по време на продължителна консолидация на пазара. Винаги има изключения и мисля, че е рано да говорим за посока нагоре за пазара като цяло.
Това, че акциите на Енемона и Билборд се търгуват над цените от IPO-то може да спомогне при осъществяването на предвидените за тази година борсови дебюти (много IPO-та се отложиха).
Напълно възможно при чувствително подобряване на ликвидността.
Все още не съм съвсем сигурен.
Не вярвам в бързото възстановяване на пазара. Обстановката на чуждите пазари все още е тежка и засега не се вижда светлината в края на тунела. Положителното за българския пазар е, че е относително малък делът на чуждите инвеститори и това може да доведе до една относителна независимост от чуждите пазари.
Да, но според мен не при всички позиции.
Възстановяването едва ли ще е много бързо, а по-скоро ще бъде постепенно.
Не, за бързо възстановяване не може и да се мисли. Нарастването на пазара ще бъде значително по-бавно отколкото на всички ни се иска.
Въпросът е доколко е вероятно това да стане, защото борсата доказа, че може да расте силно. Към този момент това не е по-вероятният сценарий, защото все още липсва големият катализатор на такъв ръст. Преди година това беше презаписването на няколко IPO-та и връщането на капитали, сега явно се чака дъното на международните пазари. Предишните корекции не са приключвали с рязко възстановяване, защото е необходимо да се върне доверието.
Едва ли ще е бързо и едва ли ще е до цените преди спада (в средносрочен план). В дългосрочен – със сигурност ще има възстановяване и дори цени доста над тези преди спада.
При Оргахим видяхме положително развитие след преоценките. Интересното е, че това тук се случва при нисколиквидни дружества. Необходимо е да се знае защо се правят тези преоценки точно днес, а не преди четири години например. Данъчното третиране тук също не е за подценяване. Често преоценките са стандартна техника за повишаване на стойността на едно дружество, обект на преговори за покупко-продажба. Много малка част от ликвидните дружества са правили подобни преоценки на активите си. Тук се крие още скрит потенциал за добавяне на стойност.
Става въпрос за много неликвидни позиции, за които е трудно да се правят каквито и да било прогнози.
Преоценките на активи са единствената причина за ръста в цените на дружествата, споменати по-горе. Тези ценови движения са напълно преекспонирани в сравнение с реалната дейност и потенциал на дружествата. Почти е сигурно, че скоро ще бъдат забравени от пазарните участници.
Преоценките показват каква е стойността на активите, но не колко ще произвеждат тези активи или с какви темпове ще растат през годините. Инвеститорите гледат на дружествата с имоти като възможност за продажбата им, а цената на имотите им като минимална стойност на акция.
Преоценката на активи води до покачване на счетоводната стойност на компаниите. За повечето инвеститори този показател е важен (по-конкретно пазарната цена, разделена на счетоводната стойност) и може би това е причината за покачването на цените, но това не дава информация за бъдещото развитие на компанията.
Изказаните мнения са с аналитичен характер и не представляват препоръка за покупка или продажба на ценни книжа
Свързани компании:
09:07 | 14.09.22 г.