Има ли на БФБ компании от типа на тези, харесвани от Уорън Бъфет?

Макар и все още малък и не особено ликвиден, през последните години българският капиталов пазар претърпя сериозно развитие и все повече компании се насочват към него, за да набират капитал и да развиват бизнеса си. Влизането ни в Европейския съюз и развитието на регионалните пазари пък породиха множество сравнения и търсене на аналогични движения с други компании от Общността и региона, следване на еднакви тенденции и опит за прогнози в търсене на подходящите инвестиции. За да разберем до каква степен са уместни тези сравнения, нужни ли са известни уговорки при сравнителните анализи на базата на финансови коефициенти и дали на БФБ има компании, които се доближават до тези, харесвани за вложение от световни инвеститори от ранга на Уорън Бъфет, се обърнахме с няколко въпроса към брокери и фонд мениджъри: 1. Добре ли е според Вас при компании, продаващи на чуждите пазари, и компании, продаващи в България, коефициентите P/E, P/S и т.н. да се разглеждат и анализират по различен начин? Тоест българска компания, която изнася основно във Франция, дали е по-справедливо да се сравнява с P/E, което е обичайно във Франция, или такова, каквото е средното за България? Съответно трябва ли да се има предвид, че компания, която продава само в България, например финансови услуги, е обвързана с очаквания бурен растеж на българската икономика, т.е. е възможно да има по-високи коефициенти, отразяващи очакванията за растеж? 2. Има ли на БФБ компании от типа на тези, харесвани от Уорън Бъфет - със силна търговска марка, супер организация и качество или монопол поради големия си мащаб, каквато е застрахователната му компания например. Има ли компании с мултиплициращ фактор като Макдоналдс? Може ли да гледаме например на Еврохолд България с дейността му в Румъния и планирани дейности в други балкански страни, като на една такава компания? 3. На БФБ-София има дружества, които печелят поради търговските си марки и друга интелектуална собственост, както и такива, които осъществяват продажби, без клиентите им да са лоялни към търговското име или зависими от патента или лиценза на фирмите? Считате ли, че това може да има значение за бъдещето на съответните компании и дали се отчита от пазара, когато едни фирми са защитени, а други не са защитени чрез интелектуална собственост?

Ето и отговорите, които ни дадоха експертите:

Петър Атанасов, инвестиционен консултант ИП БКК АД 1. По принцип при равни други условия, компания, която има по-висок потенциал за растеж на приходите и печалбата и/или по-висока текуща, но най-вече очаквана рентабилност, би следвало да се търгува при по-високи коефициенти. Това е и една от причините банките и застрахователите в България да се търгуват на по-високи показатели. Вярно е, че очаквания темп на растеж на българската икономика е по-висок от средния за развитите пазари, но трябва да се отчетат и следните фактори:

а) зависи за какъв продукт става дума - потребителски или не, ценовия му клас, наличието на конкуренти и заместители на съответните пазари, това са уникални за фирмата характеристики, които директно определят потенциала за растеж;

б) за една компания, която се разраства интензивно, българския пазар на един етап може да се окаже тесен и за да може да показва темпове на растеж оправдаващи по-високи коефициенти, тя трябва да се превърне в регионална, както и да навлезе на развити пазари. Освен това добрите позиции на развит пазар допринасят за по-висок имидж и респективно премията за риск на тези компании би била по-ниска;

в) добре е пазарите на една компания да бъдат диверсифицирани, което директно намалява риска от макроикономически сътресения на даден пазар. Тъй като ЕС и България са в по-голяма степен свързани, според мен фирма, продаваща на Балканите, в Русия и ЕС, би била по-добрият вариант спрямо компания, продаваща само в България.

За да обобщя, всеки случай трябва да се разглежда индивидуално.

2. Трудно е да се отговори на този въпрос. Най-малкото, защото БФБ не е представителна за българската икономика като цяло и голяма част от водещите компании не са листвани на нея. Може би Софарма е добър пример за компания със силна марка, защитена интелектуална собственост, относителна прозрачност в дейността и високи стандарти на управление и производство. Разбира се, не е единствената. Еврохолд България според мен следва стратегия, която ще им донесе големи успехи в бъдеще и е една от компаниите, за които очаквам много интензивно развитие и растеж. Секторите, в които оперират, са много перспективни и добре се допълват, насочват се и към силно растящи региони. Търговската им марка според мен все още е в процес на изграждане.

3. Този въпрос е донякъде свързан с предишния. В допълнение ще кажа, че все още не виждам компания на БФБ, за която търговската марка да е най-решаващият фактор и двигател на финансовите показатели. Определено тя трябва да е фактор за компании като Оргахим, Софарма, Девин и др. Интелектуалната собственост, търговската марка, както и положителния имидж трябва да се отчитат от инвеститорите, друг е въпросът че това са активи, на които много трудно може да се даде коректна количествена оценка особено на пазар като нашия, където няма голяма пазарна история, няма добре развита детайлна статистика и т.н.

Бранислав Ганозов, брокер ИП Фаворит АД

1. Според мен българските компании не би следвало да се разграничават при оценка с финансови коефициенти в зависимост от това дали продажбите им са повече в страната или чужбина. Бурен растеж или съответно спад може да се реализира както на българския, така и на европейския или световен пазар, по-скоро трябва да се обърне внимание на отделните сектори на икономиката.

2. Като компании със силна търговска марка, голям мащаб и добра организация можем да определим Софарма, Химимпорт, Монбат, някои от големите холдинги и може би банките, листвани на БФБ.

Владислав Панев, председател на СД на УД Статус капитал АД

1. Би трябвало да има такава връзка и смятам, че пазарът я взема под внимание донякъде. Нормално е страховете от рецесия в някои държави да повлияят на компаниите, които изнасят за тях. Все пак определяно на справедливо Р/Е (доколкото може да се говори за такова) е строго индивидуално за всяко дружество и факторите, които трябва да се разглеждат със сигурност са повече от един.

2. Има такива компании, въпреки че примерът с Еврохолд за мен не е такъв. Все пак дружеството не е лидер в бранша, в който работи. За мен такива компании притежават търговски марки, с които хората са свикнали да работят с години - например сред извънборсовите дружества мога да посоча Банка ДСК, най-големите медии, пивоварни, някои хранителни компании, дори двата големи футболни клуба. Не мисля, че засега има български дружества, които да се похвалят със силни търговски марки в чужбина, въпреки че има похвални опити в това отношение. Нашият частен бизнес все още прохожда и предприемачите не са натрупали достатъчно капитал, за да поддържат силни марки в околните държави. Както и не сме свидетели на уникално добри идеи от страна на български бизнесмени, които да покорят света.

3. Интелектуалната собственост е много важна за развитието на компаниите и тези, които изградят силна търговска марка, безспорно ще имат успех. Знае се, че има различни практики за печелене от това - франчайзинг, директни продажби на продукти със съответната марка и т.н. Според мен цел на всяка една фирма е да създаде нещо уникално, колкото и малко да е то, за да може с годините да се изгражда лоялност при най-верните клиенти. Това е като в живота - добър приятел остава приятел за цял живот. Въпросът е фирмите да са добри приятели на повече от своите клиенти. Това се постига с отношение, с непрекъснато подобряване на продуктите, и не на последно място - с добър маркетинг чрез успешно брандиране на продукта.

Гено Тонев, фонд мениджър УД Юг Маркет Фонд Мениджмънт АД

1. Без значение къде продава своите продукти, пазарната оценка на една компания зависи от общите темпове на развитие в нейната дейност. Така например, ако дадено дружество реализира продуктите си на пазар, на който аналозите се търгуват при P/E от 15, това не пречи ръстът в приходите и печалбите на въпросното дружество да растат с по-големи темпове от тези на останалите компании в сектора. Дори и ако същите тези приходи и печалби се генерират основно на чуждия пазар. Въпрос на растеж. Това ще доведе до по-висока оценка от инвеститорите и, съответно, по-високи нива на P/E.

2. Предполагам, че ако имаше компания от типа на Уорън Бъфет, той щеше вече да е инвестирал в нея. Иначе, да, убеден съм, че в България има няколко компании, които в известна степен покриват въпросните критерии. Някои от тях ще продължат да се развиват в тази насока, но едва ли някога ще станат обект на инвеститорски интерес от ранга на Уорън Бъфет. Все пак размерът има значение. Колкото да характеристиките на компании като „Еврохолд България”, мисля, че още е рано да се правят стратегически сравнения.

3. Ако се върнем на предния въпрос, притежаването на силна индивидуалност, подкрепена с патенти, защитени търговки марки, уникален продукт и/или практически монопол в предлагането му, винаги ще води след себе си силен инвеститорски интерес. Неминуемо, този интерес към уникалността и конкурентните предимства, намира отражение в оценката, която има компанията на пазара. Обратно, дружества без ясна индивидуалност, без монопол или поне водеща роля в предлагането на даден продукт и/или дейност на определен пазар, ще бъдат оценявани по-ниско от инвеститорите. Бъдещето и като цяло жизнения цикъл на такива компании няма да се различава особено от това на всички останали дребни играчи в сектора. Дружествата с уникални предимства обаче, имат много по-голям шанс да „надживеят” конкурентите си, както и да оцеляват в тежки икономически условия.

Друг е въпросът дали на нашия пазар инвеститорите си дават сметка за тези особености. По мои наблюдения, различният начин на оценяване засега е факт при някои компании-аналози. С известни изключения, разбира се. Но те ще бъдат сведени до миним с времето. Ако сте инвеститор, в каква компания бихте вложили дългосрочно парите си? В обикновен играч или в лидер?

Яни Драгов, брокер ИП ТиБиАй Инвест ЕАД

1. Българска компания, продаваща във Франция, би трябвало да се търгува на „френско“ P/E, в случай че е достигнала известна зрялост в дейността си и има значителен пазарен дял на местния пазар. Това би предположило по-ниски очаквания за ръст на приходите на компанията, а оттам - и на по-ниско P/E. Такива компании на БФБ все още няма. Повечето от износителите имат незначителни пазарни дялове в чужбина, поради което имат висок потенциал за растеж, макар и на не толкова бързорастящ пазар.

2. Не се сещам за компания на БФБ, която да изпълнява всички условия. Но със сигурност има компании с добра репутация, организация и качество, каквито са например Монбат АД, Софарма АД, а съвсем скоро и Билборд АД. Оргахим и Девин имат силни търговски марки.

3. Определено притежаването на търговска марка дава известна сигурност на компанията, което се отразява в оценката й. Например, компания с добра репутация или в идеалния случай с добра търговска марка има по-малка вероятност от загуба на клиенти, следователно носи по-нисък риск. При определянето на цената по метода на дисконтираните свободни парични потоци ще се постави по-нисък дисконтов фактор и справедливата цена ще е по-висока.

Цветослав Цачев, анализатор ИП Елана Трейдинг АД

1. Коефициентите зависят не само от пазара, но и от темповете на покачването на продажбите на него. Ако компанията има възможност да печели пазарен дял или да навлиза успешно на други пазари, тогава тя ще е интересна за инвеститорите, дори да е листвана на развита борса. За българските компании е от значение и данъчната политика, както и все още по-ниските разходи за производство. Очакванията определят в голяма степен на каква цена се търгува компанията, но оценката е формирана и от това, колко сигурно може да бъде изпълнението им.

2. Ако се абстрахираме от мащабите, при които работи Уорън Бъфет, и в България има компании със силна марка и ползите от нея. Някои от холдингите извършват по-широк кръг дейности, от които има синергия или разчитат на вертикална интеграция за по-добра норма на печалба. Еврохолд България не е единствената компания с провеждана или планирана експанзия на Балканите, но все още е далеч от налагане на марката в региона или до достигане на значим пазарен дял.

3. Лоялност се формира не само с патент и лиценз, но и с качество и добра цена. Почти всички публични компании разчитат на конкурентните си продукти, а не на патент. А за бъдещето на една компания от значение са всички фактори, включително инвестициите в интелектуална собственост, сертификатите за качеството и дори от защитата от нелоялна конкуренция. Вероятно цените на акциите отчитат това напълно.

Борислав Ников, фонд мениджър УД Статус капитал АД

1. Коефициентът Р/Е зависи в по-голяма степен от очакванията за развитието на съответната компания. В случая не е важно толкова къде продава, а колко. Или по-точно колко се очаква да продава. Дали ще е във Франция, Германия, САЩ или друга държава не е определящо. Вярно, че темповете на растеж на пазарите, на които се продава продукцията на дадена компания, са определящи за темповете на растеж на продажбите й, но ако тя продава в една чужда държава, то не пречи да продава и в друга, при положение че в първата продажбите не са в желания размер. В случая мисля, че е по-правилно да се гледат очакванията за компанията (а очакванията за отделните пазари са определящи за него). При финансовите компании е по-различно, защото пазарът се припокрива в много голяма степен с територията на страната, в която банката оперира. В случая очакванията за развитието на бизнеса на банката са в много голяма степен зависими от очакванията за развитие на финансовите услуги в съответната държава, но това е заради големия (в някои случаи 100% дял на продажбите на услуги в тази държава).

2. Не мисля, че в България има подобна компания.

3. Търговските марки и фирми са много важни откъм маркетингова гледна точка. Неслучайно се изливат купища пари за увеличаване познаваемостта на дадена марка. Според мен са възможни и двата варианта, но преобладаващо защитата на марката е важна за продажбите на компанията.

Благовест Крачев, брокер ИП Карол АД

1. Не би следвало компании, които продават акциите си на чужди пазари, да се съобразяват с кеофицентите, които са средни за пазара, на който продават. Все пак акциите ще се търгуват на местния пазар, което е по-важно от това какви инвеститори ще участват в капитала на компанията. Въпрос на добър sales е и това емисията да се представи оптимално подробно на потенциалните чуждестранни инвеститори, включително и пазарната картина като цяло, коефициентите на които се търгуват местните компании, въпреки че такива инвеститори са повече от наясно с обстановката на развиващите се пазари и като цяло на пазарите, на които инвестират. Високите коефициенти са факт главно поради добрите очаквания и перспективите за развитие, а не поради това, че акциите са пласирани при чуждестранни инвеститори.

2. Безспорно компании, тъгувана на БФБ с монополни позиции на пазара, на който оперират, са компаниите от структурата на Булгартабак. При тях, може би поради силната политическа роля, касаеща бъдещето им, се изгуби големият инвеститорски интерес още преди няколко години. Ако въпросът обхваща и компании, действащи при условията на олигопол, то наистина можем да изброим няколко компании. Последен пример за такава компания е Зърнени Храни България. Има и доста други примери (Монбат, Холдинг Пътища, Трейс груп). Българският пазар като цяло е малък и не е толкова трудно на по-големи компании да имат олигополни позиции (въпреки че при някои компании е трудно разграниченаването между олигопол и монополистична конкуренция). ЕUBG не може да постигне монопол в отрасъла си, но със сигурност е компания, която ще увеличава пазарния си дял в региона. ЕUBG като такъв е със сравнително кратка история и тепърва трябва да покаже още, за да правим допълнителен коментар по въпроса.

Петко Вълков, изпълнителен директор, УД БенчМарк Асет Мениджмънт АД

Изказаните мнения са аналитични и не представляват препоръка за покупка или продажба на ценни книжа. Авторът не притежава акции от дружествата, споменати в анкетата.