Преди втората половина на миналия век най-широко разпространената техника за минимизиране на риска е така наречената “наивна диверсификация”, според която инвеститорът, разпределяйки своето богатство измежду максимален брой активи, ще минимизира риска в най-голяма степен. С други думи, тогава се е считало, че колкото повече активи купува даден икономически агент, толкова по-малко риск поема.
След 1952 година тази концепция е разбита на “пух и прах” от нобеловия лауреат Хари Марковиц, с което се поставя началото на така наречената модерна портфейлна теория.
Х. Марковиц квантифицира риска на портфейла и го определя не само като сбор от рисковете на отделните акции, а зависещ предимно от съвместното движение на възвръщаемостите им, измерено чрез корелационния коефициент.
С други думи, дори портфейл от два актива с ниска или отрицателна корелация помежду им ще има по-малък риск от портфейл от повече на брой активи, чиято корелация е по-висока.
Корелацията е статистическа техника, която показва дали и колко силно (до каква степен) две променливи са свързани по линеен начин.
Корелацията между два актива най-често се измерва чрез корелационния коефициент на Пиърсън, който предполага линейна връзка между две променливи. Той варира между -1 и +1, като двете крайности “говорят” съответно за перфектна отрицателна и перфектна положителна корелация. Колкото стойността на коефициента е по-близка до +1 или -1, толкова по-силна е връзката между двете променливи. При стойност от -1, когато едната променлива расте, другата намалява и обратно.
Корелацията между активите (в случая българските акции) обаче не е статична величина – тя има собствен живот и се променя с течение на времето и в резултат на множество икономически, психологически и други фактори.
Изследване на Investor.bg с 50-те най-ликвидни акции на БФБ-София през последната една година показа, че след спада от върха на SOFIX, от средата на октомври до 21 декември 2007 г. (последните 51 борсови сесии), средната стойност на корелацията между посочените акции се увеличава почти два пъти спрямо измерената корелация за същите акции през последните 250 борсови сесии или точно за една календарна година (виж таблицата).
Таблица - Описателни статистически характеристики на корелационните коефициенти на 50-те най-ликвидни дружества на БФБ
|
Последните 250 борсови сесии |
Последните 100 борсови сесии |
Последните 51 борсови сесии* |
3.1.07-15.10.2007** |
|
| Медиана | 0,12 | 0,17 | 0,24 | 0,08 |
| Средна | 0,13 | 0,17 | 0,23 | 0,09 |
| Стандартно отклонение | 0,09 | 0,13 | 0,17 | 0,10 |
| Максимум | 0,48 | 0,65 | 0,69 | 0,55 |
| Минимум | -0,13 | -0,23 | -0,32 | -0,16 |
*последните 51 борсови сесии обхващат периода след началото на низходящата тенденция от 15 октомври
** посоченият период съвпада с част от възходящата тенденция на БФБ
Докато средната корелация между 50-те дружества, включени в изследването, изчислена с данни от последните 250 борсови сесии, е 0,13, то средната корелация, определена с данни от последните 51 работни дни, е вече 0,23.
Нещо повече – средната корелация между акциите на дружествата за периода на възход на пазара, а именно от началото на годината до 15 октомври, когато започна корекцията, е едва 0,09.
От всичко това може да се направи изводът, че през периоди на низходящо движение на фондовия пазар, акциите на БФБ като цяло се движат в синхрон в по-голяма степен в сравнение с периоди на възход.
Едно от възможните обяснения за това е психологическият ефект при загуба на стойност и промяна на нагласите за поемане на риск (risk aversion). Това поражда повече нагласи за закриване на позиции и продажби, което в съчетание с ниската ликвидност на БФБ и изтъняване на офертите “купува”, води до едновременно понижение при една голяма част от позициите.
Въпреки това корелационна стойност от 0,23 е относително малка в сравнение със западните пазари, където при периоди на спад, корелациите се движат в рамките на 0,5-1.
Засилването на синхронността в движението на акциите на даден пазар означава намаляване на възможностите за портфейлна диверсификация и съответно понасяне на по-големи рискове. Принципно възможен изход от ситуацията е да се инвестира на друг пазар, който е слабо зависим от нашия.
Въпреки това между 50-те изследвани компании съществуват такива с ниска и дори отрицателна зависимост. Таблицата с корелационните коефициенти можете да намерите тук.
Следва да се има предвид, че корелационният коефициент на Пиърсън е верен тогава, когато връзката между изследваните активи е линейна и когато разпределението на доходностите им е нормално.
Материалът не е препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.
19:15 | 04.09.22 г.