Данните, че през третото тримесечие земеделието произвежда почти два пъти по-малко от миналата година и че икономическият растеж е само 4,5% са изненадващи и интересни, но има и нещо още по-интересно и още по-изненадващо. А именно, че цялата неземеделска част на икономиката отбелязва двуцифрен икономически растеж - индустрията отбелязва реален растеж от почти 13%, а услугите имат реален растеж от над 11%, заявява Георги Ангелов, главен икономист на Отворено общество, в личния си блог.
Доколкото си спомням, не е имало друго тримесечие с подобни темпове на икономически растеж на неземеделската част от икономиката. Поне откакто в България се измерва икономическият растеж, допълва Ангелов.
Тези високи нива на ръст на неземеделската икономика са вероятно резултат и от ниския данък върху печалбата, който беше въведен през 2007 година. Земеделието не внася данъци, а точно обратното - нетно получава от бюджета субсидии и в този смисъл на него данъчни промени по-малко му влияят.
„Ще си позволя една спекулация. Нека да допуснем, че земеделието не беше отбелязало този голям спад през третото тримесечие на 2007 (който може би е причинен от проблеми с времето или проблеми със самата статистика). Нека допуснем, че земеделието беше отбелязало умерен растеж от 5%. Какви биха били резултатите за икономиката?“, пита икономистът.
Според него просто изчисление показва, че ако земеделието не се беше сринало, икономиката щеше за пръв път да отбележи над 10% икономически растеж. „В допълнение, все още ми изглежда доста неправдоподобно земеделието да се е свило наполовина за една година. Дали не става въпрос за някаква грешка в измерването?“.
И накрая - независимо дали данните за земеделието за третото тримесечие са верни или не, е ясно, че през четвъртото тримесечие земеделие почти няма. Т.е. има, но произвежда доста нисък дял от БВП - поради сезонност. Следователно през четвъртото тримесечие спадът на земеделието няма да намали ръста на БВП до толкова ниски нива колкото през третото тримесечие. В този смисъл, при запазване темповете на развитие на останалата част от икономиката, е напълно възможно през четвъртото тримесечие икономическият растеж да е рекордно висок, заключава Георги Ангелов.