Какви са изводите и последствията от Керченския нефтен разлив?

По данни на Министерството на извънредните ситуации на Русия 15 хиляди тона петролни продукти вече са събрани в района на Керченския пролив. 42 км от замърсената брегова ивица е проучена, почистена е 38-километровата крайбрежна площ.

Припомняме, че проблемът започна от района на Азовско и Черно море, където на 11-ти ноември потънаха 5 кораба, 2 танкера бяха повредени, а 6 плавателни съда заседнаха в плитчини. Вследствие на това, освен човешките жертви, в морето попаднаха тонове мазут и сяра.

Каква е опасността нефтеният разлив в Керченския пролив да достигне и повлияе отрицателно на българското Черноморско крайбрежие въпреки усилията замърсяването с мазут да бъде локализирано и отстранено още край бреговете на Русия и Украйна, се питат всички, които могат да бъдат засегнати от екокатастрофата. Морските експерти са категорични, че за възстановяването на екосистемата в района ще са нужни поне 10 години, а ние може да се наложи да избягваме консумацията на черноморска риба и рибни продукти години наред.

Екологичният проблем около Керч се разраства, а лошото време не позволява да се проведат необходимите спасителни операции. Макар и разредено, нефтеното петно ще достигне бреговете на страната ни. Еколозите обясняват мрачната си прогноза със специфичността на Черно море – то е от затворен тип, а циркулацията му е в обратна на часовниковата стрелка. Това означава, че всеки нефтен инцидент във водите на Русия, Украйна и Румъния застрашава и нашето крайбрежие, в различна степен в зависимост от силата и посоката на вятъра и морското течение. 

Ако инцидентът се беше случил на наша територия, не бихме могли да се справим без помощ от съседни държави, категоричен е Златко Кузманов – специалист по търсене и спасяване в ИА “Морска администрация” - Варна. Една от основните причини е, че българските кораби-нефтосъбирачи са малки, стари, плават при не повече от 2 бала вълнение и не излизат извън района на Варненското пристанище. Боновите ни заграждения, с които се ограничава разрастването на нефтено петно също се нуждаят от обновление, твърди инж. Андрей Марков, директор на “Гражданска защита” – Варна.

Компаниите, които притежават необходимото оборудване за борба с нефтени разливи, са няколко: OSRL, Великобритания (тя има възможност да реагира в цял свят), EARL, Сингапур (за Тихоокеанско крайбрежие), CCC, САЩ (за Карибски район), AMOSC - Австралия, MSRC - САЩ, Offshore Oil Spill Unit, Франция (за Средиземно море и Северна Африка), PAJ (Саудитска Арабия, Абу Даби, Малайзия, Сингапур, Индонезия), а английската компания ITOPF дава само консултации. 

Специфичността на мазутния разлив е, че той е по-плътен и устойчив, но не е толкова токсичен. Част от него ще се изпари, обветри, утаи, ще бъде изхвърлен на брега или отнесен от морски течения. Дали и доколко вредно за човешкия организъм ще е за българското Черноморско крайбрежие Керченското ехо – по този въпрос трябва да се произнесат специалистите по “Токсикология” в РИОКОЗ (Регионалните институти по опаазване и контрол на общественото здраве).

Компенсации за щети, причинени от нефтени замърсявания, се изплащат въз основа на две международни конвенции: Международната конвенция за гражданска отговорност за щети при замърсявания с нефт – CLC, 1992 г. и Международната конвенция за компенсация при замърсяване с нефт – Fund 1992 г. Исковете се предявяват към корабособствениците, чиито кораби са причинили щетите, или към техните застрахователи. Двете конвенции се прилагат за щети от нефтено замърсяване (на устойчивите видове нефт – суров нефт, мазут, тежки дизелови горива, смазочни масла) в акваториите на териториалното море или в изключителната икономическа зона на държава, която е страна по конвенциите.

Съгласно конвенцията CLC `92 корабособственикът носи завишена отговорност за нанесени щети от изтичане или изхвърляне на устойчиви видове нефт от негов кораб. Конвенцията Fund `92 притежава фонд за изплащането на компенсации, който се образува от годишните вноски на вносителите на петрол, които оперират с количества от 150 000 тона годишно.

Всяка страна може да се възползва от правото си на компенсации за щети, причинени от нефтено замърсяване, при условие че е страна по двете конвенции.

Тъй като България не е, въпреки многогодишните усилия на ИА “Морска администрация”, ако страната ни пострада, няма да може да ползва никакви компенсации.

При възникване на проблем обаче, до часове би трябвало да се задейства Националния авариен план, който да стикова дейностите на Министерството на транспорта, “Гражданска защита”, Министерството за борба с бедствията, авариите и катастрофите и Военните части.