За първите девет месеца на годината, според известните досега данни, страната ни е посетена от над 4,58 млн. броя чуждестранни граждани с туристическа цел(без транзитно преминаващите), т.е. ръстът спрямо същия период на миналата година е около 7,4%. От тях близо три четвърти са граждани на Европейския съюз (ЕС), като при тях повишението на годишна база е 30%. Най-много са идващите от Румъния туристи (над 600 хил., но вкл. „куфарната търговия”), Германия (около 562 хил.), Гърция (около 558 хил.), Великобритания (около 404 хил.) и Русия (над 226 хил.).
На прага на зимния туристически сезон работещите в бранша отчитат все още неокончателните резултати за приходите и броя туристи от летния сезон, дава се и предварителна информация за годишния ръст на туризма у нас. Председателят на Българската туристическа камара проф. Цветан Тончев прогнозира за Investor.bg, че приходите от туризъм за 2007 г. ще надминат 2,2 млрд. евро, като нетните приходи (разликата между приходите от международен туризъм и разходите на български граждани за пътувания в чужбина) възлизат на около 1,3 млрд. евро. Очакванията за общия брой на чуждестранните туристи у нас за тази година (без транзитно преминаващите) са за около 5,4 млн. Мнението на ръководството на Туристическата камара е, че тези резултати са сравнително високи, като се има предвид, че показват ръст на приходите на годишна база от 10% и ръст на туристите от 8%. На фона на резултатите на съседните ни страни обаче бледнеят – за миналата година приходите на Гърция са около 12 млрд. евро, а на Турция – около 16 млрд. евро.
Летният туристически сезон, както и мнозина сами са се уверили, премина добре, но „засенчван” донякъде от несекващото строителство на хотели по Черноморието ни въпреки официалните забрани. Ако има нещо положително в този факт, това е, че повечето от построените напоследък хотели са категория 4 или 5 звезди, коментират запознати. Всички обаче вече признават, че презастрояването по Черноморието е един от основните проблеми в туризма.
Изместилите зеленината бетонни комплекси до самия бряг, които не за всички са много приятна гледка, са само едната страна на въпроса. Дори практически погледнато, презастрояването не е полезно и за самите собственици на хотели – статистиката сочи, че заетостта на по-малките хотели не е достатъчно висока, т.е. материалната база изпреварва ръста на туристите. Което означава, че ако продължава да се строи със същото темпо, все повече хотели ще стават губещи – и ако собствениците им имат заеми, ще трябва да продадат хотелите. Първите симптоми на такава тенденция вече се наблюдават, смятат представители на бранша.
Другият сериозен въпрос е свързан със състоянието на инфраструктурата – както в самите комплекси, така и на пътищата, водещи до тях. Неслучайно в някои курорти това лято имаше, макар и краткотрайни, проблеми с водоснабдяването. Но за дошлите у нас на почивка за 1-2 седмици чужденци, този проблем може да се окаже решаващ да не посещават нашите курорти догодина.
Една от основните цели на българския туристически сектор през следващите години трябва да е привличането на заможни туристи и съответно развитие на тези продукти (видове туризъм и услуги), които са привлекателни за този сегмент туристи, смятат експерти от Туристическата камара. В тази посока наличието на хотели от висока категория (които към момента са достатъчно) с подобаващо обслужване в тях (което не винаги е на ниво) са само част от въпроса. Напоследък в САЩ, а вече и у нас, стана популярно закупуването на хотелски апартаменти. Те се ползват от собственика (и роднини) само около 1-2 месеца от годината, а през останалото време притежателят на хотела (където се намира апартамента), може да дава апартамента на хотелски начала – което е изгодно и за двамата собственици. По последни данни у нас вече са закупени от чужденци около 10 000 хотелски апартамента.
Голфът и ловът традиционно са привлекателни за много от заможните чужденци, а и българи. И България има условия и потенциал за развитие по тези направления. За яхтения туризъм засега не може да се каже същото, защото имаме само едно действащо яхтено пристанище в „Свети Влас”, открито това лято, но има проекти за още няколко.
Що се отнася до дела на различните видове туризъм и съответно на приходите от тях, експертите са категорични, че морският туризъм ще си остане водещ, като през следващите няколко години неговият дял в общите приходи от сектора ще продължи да бъде около 75%. Зимният туризъм също се развива с добри темпове, като се има предвид, че спрямо предходния зимен сезон легловата база на зимните ни курорти е нараснала с 15%, построени са и нови лифтове в Пампорово и Чепеларе.
В абсолютно изражение обаче, като приходи и брой туристи, голям потенциал (освен голфа, лова и яхтения туризъм), имат и балнеологията - особено медицинското направление, а също и културният туризъм. При повече желание като отделен сектор би могъл да се развива и детски и ученически туризъм.
Ролята на държавата представителите на туристическия бранш виждат, от една страна, в подобряване на инфраструктурата – пътища и ВиК мрежа и т.н., а от друга – в отпускането на повече пари за реклама на страната ни като туристическа дестинации – включително участие на международни изложения и др.
Желанието на туристическия бранш да има отделно министерство по въпросите на туризма не е отпаднало, но предвид обстоятелствата на държавно ниво по-реалистичният вариант е Държавната агенция по туризъм да премине на директно подчинение на Министерски съвет и да се създаде Национален консултативен съвет по туризъм към вицепремиера Ивайло Калфин, споделиха запознати.
01:23 | 31.08.22 г.